П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

При вида на племенника веселостта му се удвои. Беше силно привързан към Понго, в чиято компания бе преживял едни от най-щастливите и поучителни часове в живота си. Денят, прекаран от двамата на кучешките надбягвания, още пълнеше кошмарите на младежа.

— О, здрасти, момчето ми — извика той. — Очарован съм да те видя. Паркирай скутера и влизай. Какво утро! Топло, уханно, спокойно и все пак с онази жилчица във въздуха, която изправя човека на нокти. Снощи в местното кино гледах уестърн, в който един от героите се описа като преливащ от кипнала енергия. Точно така се чувствам и аз. Виното на пролетта ферментира във вените ми и съм готов на всичко. За малко се размина с началството.

— Леля Джейн ли беше в колата?

— Беше Големият Бял Вожд.

Информацията зарадва Понго. Уважаваше леля си Джейн и се възхищаваше от нея, но от ранно детство тя неизменно го изпълваше със смътен страх и затова бе доволен, че няма да се срещне с нея в момент на текущата си финансова криза. Подобно на всички лели, и тя беше надарена с необяснимо ясновидство и само един поглед върху лицето му би й разкрил, че е на червено с две стотачки. А оттам до признанието, че това се дължи на неуспешни спекулации на конни надбягвания, имаше една малка и несъществена стъпчица. А що се отнасяше до последните му деяния, не му се и мислеше какво щеше стане, ако ги разкриеше.

— Ще отиде с колата до Дувър и ще хване следобедния кораб. Отива в Южна Франция да се грижи за майка си, която е получила поредния си пристъп.

— Значи си сам?

— С изключение на теб и сестра ти.

— Проклятие, тя тук ли е?

— Пристигна снощи с пяна на уста. Научи ли за разваления й годеж? Може би си дошъл да я утешиш?

— А, не съвсем. Всъщност, между нас казано, в момента не горя от нетърпение да я виждам. При последната схватка застанах на страната на Хорас и отношенията ни са лед-студени.

Лорд Икнъм кимна.

— Да, сега, като го спомена, се сещам за думите й по твой адрес, в смисъл, че си гнусен плужек. Емоционално момиче.

— Да.

— Но не мога да разбера патърдията, която вдига. Всеки знае, че развален годеж не значи нищо. Леля ти разваля нашия шест пъти, преди да ме направи най-щастливия човек на света. Бог да я благослови! Най-милата, най-преданата жена, която някога съм имал. Надявам се майка й да се съвземе бързо и тя да се върне при мен час по-скоро. Но не прекалено скоро. Знаеш ли, Понго, много е странно, че детективът, нает от Хорас да преследва Валерия с хрътки по леда, се оказа старият Пот. Викахме му Пот Горчицата. Познавам го от години.

— Да, той ми каза. Ти си му помогнал да започне да детективства.

— Точно така. Разностранен талант е Горчицата. Малко са нещата, с които не се е занимавал навремето. Струва ми се, че веднъж дори игра на сцената. След това стана букмейкър на Силвър Ринг. После отвори клуб. А подозирам също, че е развенчан иконом. Въпреки това Майката Природа го е предвидила да бъде измамник. Нещо, което между другото съм мечтал да опитам цял живот, но, така или иначе, не ми се е падал сгоден случай.

— Каква глупост.

— Не е глупост. Не бива да се подиграваш с мечтите на един старец. Всеки път, когато прочета във вестниците за поредната жертва на измама, копнея сам да я опитам, но просто не мога да повярвам, че на света има хора, които биха се хванали. Е, млади Понго, колко?

— Ъ?

— По очите ти познавам, че си дошъл да ме крънкаш. Какво е числото?

Такава непосредствена интелигентност от страна на един чичо би трябвало да зарадва племенника, но Понго си остана мрачен. Сега, когато моментът бе настъпил, вроденият му песимизъм бе надделял.

— Ами, множко е.

— Петарка?

— Малко повече.

— Десет?

— Двеста.

— Две… какво? Как, за Бога, си успял да хлътнеш с толкова?

— Поувлякох се в Линкълн, подведен от съветниците си, а когато се опитах да си ги върна в Хърст Парк, нещата отново се объркаха и в резултат дължа на букмейкър на име Джордж Бъд два стотака. Познаваш ли Джордж Бъд?

— От мое време. Когато бях видна фигура на хиподрума, Джордж Бъд вероятно е ходел прав под масата и си е смукал розовите пръстчета на крачетата.

— Е, вече не ги смуче. Станал е костелив орех. Миналата зима Бинго Литъл имаше вземане-даване с него и когато се опита внимателно да му съобщи, че може би няма да успее да се разплати, тоя Бъд изрази твърда надежда, че ще успее…

— Значи такива са възгледите на съвременния букмейкър? Защото по мое време беше същото.

— … защото, макар да знаел, че суеверието е празна работа, винаги когато някой го завличал с пари, на въпросното лице му се случвали крайно неприятни неща. Било просто съдба. Извикал някаква горила на име Ърб и я размахал пред очите на Бинго. Та вчера Ърб ме намери.