П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Единственото опасение, което хранеше лорд Емсуърт, беше, че това благословено усамотение няма да продължи дълго, и то се оказа оправдано. Дрезгав вик разтърси ленивото му усамотение и като се обърна, забеляза един м., както би се изразил Клод Пот. Гостът му, херцогът, прекосяваше моравата право към него.

— Добрутро, Кларънс.

— Добро утро, Аларик.

Лорд Емсуърт се насили да залепи приветствена усмивка на устните си. Възпитанието му и около петнайсетте хиляди думи от страна на лейди Констанс, отправяни към него от време на време, го бяха научили, че домакинът трябва да носи маска.

— Виждал ли си някъде Бошъм?

— Не. Не, не съм.

— Искам да разменя две думи с него, преди да тръгне. Ще ида нататък да го пресрещна. Днес заминава за Лондон да доведе Хорас. Годежът му е развален.

Това сведение съществено задръсти лорд Емсуърт. Готов беше да се закълне, че неговият син и наследник лорд Бошъм, който гостуваше в замъка във връзка с надбягванията в Бриджфорд, от няколко години е женен. Затова си позволи да спомене нещо в този смисъл пред херцога.

— Не годежът на Бошъм. Годежът на Хорас.

Лорд Емсуърт отново се обърка.

— Кой Хорас?

— Племенникът ми.

— Сгоден ли е?

— Беше. За племенница на Икнъм.

— Коя е тя?

— Момичето, за което беше сгоден Хорас.

— А Икнъм кой е?

— Чичо й.

— А — разведри се лорд Емсуърт. Името бе задвижило струнка в паметта му. — Икнъм? Разбира се. Икнъм, естествено. Познавам Икнъм. Приятел е на брат ми Галахад. Май ги изхвърляха заедно от нощните заведения. Радвам се, че Икнъм ще дойде.

— Няма да дойде.

— Нали каза, че ще дойде?

— Не съм казвал такова нещо. Казах, че Хорас ще дойде.

Името беше ново за лорд Емсуърт.

— Кой — запита той учтиво — е Хорас?

— Обясних ти преди две секунди — отвърна херцогът с раздразнение, което никога не го напускаше задълго, — че това е племенникът ми. Нямам основания да предполагам, че оттогава обстоятелствата са се променили.

— О? — рече лорд Емсуърт. — А? Да. Да, естествено. Племенникът ти. Е, трябва да се погрижим да направим престоя му приятен. Може би се интересува от свине? Ти интересуваш ли се от свине, Аларик? Май познаваш свинята ми, Императрицата на Бландингс. Струва ми се, че се запознахте, когато ни гостува през лятото.

Дръпна се настрани, за да може гостът му да се удоволства непосредствено на ненадминатото животно. Херцогът се доближи до перилата и последва кратко мълчание — почтително от страна на лорд Емсуърт, неодобрително от страна на херцога. Беше измъкнал от вътрешния си джоб чифт огромни очила и изучаваше през тях сребърната медалистка по начин, твърде очевидно придирчив и неуважителен.

— Отвратително! — най-сетне рече той.

Лорд Емсуърт подскочи. Не можеше да повярва на ушите си.

— Какво!

— Тази свиня е прекалено дебела.

— Прекалено дебела?

— Прекалено дебела. Погледни я само. Ще вземе да се пръсне.

— Но, драги ми Аларик, тя трябва да е дебела.

— Не чак толкова.

— Толкова, толкова, уверявам те. Вече получи два медала за дебелината си.

— Не ставай глупак, Кларънс. За какво й са медали на една свиня? Няма какво повече да обсъждаме. Тази свиня може да се охарактеризира само с една дума — чудовищна. Напомня ми за леля ми Хорейша, която почина от апоплексия по време на една коледна вечеря. Капична се над втората си порция коледен пудинг със сини сливи и повече не проговори. Това животно може като нищо да последва примера й. И какво очакваш? Тъпчеш я, тъпчеш я, а май не прави никакви физически упражнения. Плаче за един енергичен галоп всяка сутрин и никакви въглехидрати. Това ще я вкара във форма.

Лорд Емсуърт улови пенснето си, което силните чувства както винаги бяха изстреляли от носа му. Върна го на мястото му с несигурна ръка.

— Да не си под впечатлението — започна той, защото, когато беше дълбоко развълнуван, можеше да бъде рязко саркастичен, — че смятам да запиша свинята си за участие в надбягванията в Дерби?

Херцогът размишляваше. Никак не беше одобрил тази глупост с раздаването на медали на свине и жалеше клетата Кони. Но при тези думи се стресна. Затресе се неконтролируемо и маниерът му стана съчувствено болногледачески.

— На твое място не бих го правил, Кларънс.

— Кое?

— Не бих записал тая свиня за надбягванията в Дерби. Може и да не спечели и тогава язък за всичките ти усилия. Това, което ти трябва, е да я пропъдиш от живота си. Ще ти кажа какво ще направя. Слушай, драги ми Кларънс — продължи херцогът и потупа лорд Емсуърт по гърба, — ще взема тази свиня — раз, два и готово. Да, не се шегувам. Разпореди се да я изпратят в имението ми — ще им телеграфирам да я чакат, и след няколко седмици ще стане нов човек. Бодра, напета, с блеснали очички. А и ти ще се промениш. Ще станеш по-интелигентен. По-малко смахнат. Ще се поправиш до неузнаваемост… А, ето го и Бошъм. Ей, Бошъм! Минутка, Бошъм, искам да поговоря с теб.