П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Но той каза двеста лири.

— Двеста и петдесет. Невинаги говори ясно.

— Това са страшно много пари!

— За човек с твоето състояние като цена за сигурността и спокойствието? Проявяваш скъпернически дух, какъвто не бих желал да виждам у теб. Бори се с него.

— Но, по дяволите, защо всички непрекъснато ми искат пари?

— Защото ги имаш, момчето ми. Това е наказанието, което изтърпяваш, задето една от прабабите ти не е можела да откаже на Чарлс Втори.

Хорас със съмнение задъвка горната си устна.

— Не виждам как бих могъл…

— Е, както желаеш. Понго, разправи ми за оня приятел Рики. Добре ли е развит? Мускулест?

— Определено, чичо Фред.

— А в допълнение към това явно е ревнив и кибритлия. Неприятна комбинация. Предполагам, че е от ония мъже, които, ако нанесат тежко физическо увреждане някому, първи съжаляват за стореното, когато се поуспокоят, само дето ще се поуспокоят с десет минути закъснение. Срещал съм такива хора. На младини се познавах с Брики Босток, който остави един младеж прикован към леглото за близо месец по повод някакво недоразумение относно момиче и беше жалка гледка, когато започна да се разкайва. Вися пред болницата през цялото време, докато животът на човека беше в опасност, и трепереше като лист. Но аз му казах: „Какъв е смисълът да трепериш като лист сега? Времето за треперене като лист беше, когато го хвана за гушата и започна да цедиш жизнените му сокове.“

— Понго, ще ти дам двеста и петдесет — обади се Хорас.

— Благодаря ти, старче.

— Значи ще отидеш да се видиш с Поли?

— Веднага щом похапна.

— Ще ти дам адреса й. Ще видиш, че е много интелигентно момиче, което бързо ще схване всичко. Но я притисни здраво.

— Остави тая работа на мен.

— И особено наблегни на факта, че няма време за губене. Рики трябва да получи пълни обяснения най-късно до довечера. А сега — продължи Хорас — май трябва да се облека.

Вратата се затвори. Лорд Икнъм погледна часовника си.

— Ей — възкликна той, — трябва да тръгвам. Отивам в Клуба на заслужилия консерватор да се срещна със стария Емсуърт. Тъй че засега довиждане, момчето ми. Радвам се, че всичко се подреди така гладко. Вероятно ще се видим у Пот. Ще се отбия там след обяда да се видя с Поли. Предай й моята обич и не се оставяй Горчицата да те въвлече в игра на карти. Мил човек, един от най-добрите, но много обича да кара хората да играят на Персийски монарси. Когато държеше онзи клуб, го помня да минава през него като унищожителен пожар, оставяйки наляво и надясно след себе си само разруха и отчаяние.

Методът на лорд Емсуърт, когато разказваше история, се състоеше в многократно повторение на всички маловажни факти и непрекъснато отклоняване от основната тема на разказа с цел да предостави на слушателя си напълно излишни, но затова пък обстоятелствени личностни характеристики на различните участници в него, поради което обядът беше почти привършил, преди той да успее да изложи пред събеседника си същественото, отнасящо се до Императрицата на Бландингс. Когато най-сетне го стори, намести пенснето си и погледна с надежда през масата.

— Какво би ме посъветвал, драги Икнъм?

Лорд Икнъм замислено прегриза солетата, която държеше.

— Ами очевидно трябва да се вземат незабавни мерки по всички възможни канали, но въпросът е какви.

— Точно така.

— Имаме — започна лорд Икнъм, като илюстрира мисълта си с помощта на нож, репичка и парче хляб — една свиня, една сестра и един херцог.

— Да.

— Херцогът иска свинята.

— Тъй.

— Сестрата казва, че трябва да я получи.

— Точно така.

— Свинята несъмнено би предпочела изобщо да не участва в сделката. Много добре. До какво заключение стигаме?

— Не знам — отвърна лорд Емсуърт.

— Стигаме до заключението, че цялата същност е съсредоточена върху свинята. Елиминирай свинята и ще зърнеш светлина в тунела. „Какво, няма свиня ли?“ — ще си каже херцогът и след кратко естествено раздразнение ще насочи мислите си другаде — не знам къде, но към някое от нещата, за които си мислят херцозите. Трябва да са хиляди. Това ни поставя пред простичкия проблем — как съществуващото положение, което бих нарекъл „плюс свиня“, да прерасне в положение „минус свиня“? Има само един отговор, драги ми Емсуърт. Свинята трябва тайно да се скрие на сигурно място и да се държи там, докато херцогът хвърля къчове.

Лорд Емсуърт, както винаги при сблъсък с проблем, позволи на долната си челюст волно да се вее.