Арчибалд Кронин - Зелени години

— Хайде тогава — каза Джеми Ниг и тръгна, като загребваше в кръг с кафявите си обувки.

Притиснал корем на въжето, заграждащо игрището Богхед, аз седях до Джеми и неговата тайфа приятели, виках до прегракване, а разноцветните фланелки бягаха и се размесваха по зелената трева. Ливънфорд играеше с най-омразния си противник — клубът от съседния Ардфилън. Имаше ли някъде такива хитреци, грубияни и убийци като тези ардфилънци с подигравателното прозвище „плюскачи на желе“ заради долния им навик да пускат малките момчета в игрището по време на мач не срещу пари, а за празни буркани сладко, които после клубът продаваше в местния пункт за вторични суровини? Слава богу, че справедливостта възтържествува. Ливънфорд победи!

След мача тръгнахме с Джеми към къщи като много добри приятели. После, още силно разгорещени, наближихме мястото, където пътищата ни се разделяха, и Джеми измъкна един пакет — той цял следобед му пречеше. Лицето му съвсем почервеня, гласът му изведнъж стана дрезгав.

— Дай го на вашата Кейт — каза той. — От мен…

Погледнах го съвсем объркан. Кейт! „Нашата“ Кейт. Какво общо има тя с нас и нашето красиво ново приятелство?

— Точно така — пламна той повече от всякога. — Просто го отнеси в стаята й.

Джеми се обърна и ме остави с пакета в ръце.

Кейт не се виждаше в Луамънд вю. Само Мърдок седеше, мърмореше и пъшкаше над книгите си в кухнята. Тогава, подчинявайки се на инструкциите на Джеми, аз занесох в стаята й големия продълговат пакет и го сложих на шкафа. Никога не съм бил в стаята на Кейт, освен при специална покана и сега с любопитство и с чувство на привилегирован поради специалната си мисия, аз се забавих, разглеждайки няколкото шишенца тоалетна вода и кутийката крем за лице до огледалото. Имаше и няколко подвързани книжки. Вдигнах ги: „Красотата на лицето без увреждащи операции“, „Методът на мадам Болсъвър или как да развием бюста си след дванадесет урока“ . И още една с тайнственото, но заинтригуващо заглавие: „Момичета без кавалери“ . Готвех се да ги разгледам по-задълбочено, когато вратата се отвори и влезе Кейт. Грубата кожа на лицето й почервеня от гняв. Подутините на челото й моментално се уголемиха. Спаси ме само бързото ми и умело обяснение.

— О, Кейт, имам нещо за теб, истинска изненада.

Тя се спря, ушите й горяха, очите още гледаха сърдито.

— Каква изненада? — запита тя подозрително.

— Подарък, Кейт — и аз посочих пакета върху шкафа.

Тя погледна недоверчиво. После, спирайки се само за да ме смъмри нерешително с думите: „Запомни, Робърт, никога, никога не трябва да влизаш в спалнята на жена без да са те повикали“, тя се приближи до пакета, вдигна го и седна с него на леглото. Наблюдавах я как го развива. Показа се красива, завързана с панделка кутия, а в нея трифунтови скъпи шоколадови бонбони. Убеден бях, че никога в живота си Кейт не е имала такъв красив подарък. Поздравих я, наведох се над кутията с вид на съучастник.

— Нали са красиви, Кейт? От Джеми са. Този следобед той ме заведе на мач. Нали познаваш Джеми Ниг?

Изразът на лицето й беше любопитен — странна смесица от удоволствие, изумление и разочарование. Тя каза доста високомерно:

— Значи така. Ще трябва да му ги върнеш!

— Не, Кейт, не. Това ще го нарани. Пък и… — и аз преглътнах слюнката си.

Кейт неволно се усмихна, а когато се усмихваше дори с тази кратка суха усмивка, тя ставаше неочаквано приятна.

— Добре тогава. Вземи си един. Но аз не мога да ги докосна.

Не се забавих, възползувах се от разрешението и моментално захапах сочния оранжев крем, а устата ми веднага се изпълни с приятния му вкус.

— Хубави ли са? — попита Кейт и на свой ред странно преглътна. Издадох някакви несвързани звуци. — Само ако ги беше изпратил някой друг, а не Джеми Ниг… — обясни Кейт.

— Защо? — спорех аз като верен приятел. — Джеми е най-хубавото момче, което можеш да срещнеш. Трябваше да го видиш с всичките му приятели на мача. А и познава централния нападател на Ливънфордския отбор.

— Но той стои много ниско — само някакъв си котлостроител. Върши мръсната работа. И освен това казват, че по малко си посръбва.

Разбрал, че този израз означава, че пие по малко, аз непоколебимо цитирах дядо по въпроса:

— Това не е чак толкова лошо, Кейт.

— Добре, но… — Кейт отново пламна объркана. — Краката му…

— Краката му нямат никакво значение! — настоявах аз сериозно.

— Краката са нещо много важно, как да нямат значение, особено когато „се разхождаш“…