Джон Лескроарт - Предателство

— Отхвърля се — отговори Толсън. — Даже един лаик може да даде мнение по въпроса за трезвостта.

Милс се забави. Беше напипала нещо много добро и не искаше да го проиграва.

— Господин Шолер изглеждал ли е някога пиян по време на служба?

— Възразявам! Иска заключение.

— Отхвърля се.

Милс опита отново:

— Виждали ли сте лично Господин Шолер пиян, след като е пил с господин Нолан?

Онофрио хвърли още един тревожен поглед към Уошбърн и Ивън.

— Да, мадам.

— И под пиян разбирате завален говор и несигурна походка?

— Да, мадам.

— Господин Онофрио, кога за последно си спомняте да сте забелязали тези неща — завален говор и несигурна походка — у обвиняемия?

Онофрио наведе поглед към скута си.

— Последната му нощ там.

— Нощта преди инцидента в Масба, това ли имате предвид?

Той тежко въздъхна и бавно кимна.

— Точно това имах предвид.

— Господин Онофрио, в деня, когато започна стрелбата, когато господин Шолер водеше конвоя и попаднахте в засада, изглеждаше ли пиян?

— Не, мадам — категорично отговори Онофрио.

Милс замълча, после го каза:

— Но определено имаше махмурлук, нали?

Стивън Рей, водещият заниманията езиков терапевт от Уолтър Рийд, кимна ентусиазирано към Уошбърн от стола на свидетелското място.

— Той определено е един от успешните случаи. Работеше упорито и също така имаше късмет. Но успехът въобще не омаловажава сериозността на травмата му. В продължение на около два месеца имаше съмнения дали ще живее, а след това дойде въпросът доколко ще се възстанови, ако това въобще стане.

— Кои бяха най-засегнатите области?

— Е, най-засегнати бяха речта и паметта, макар че в началото имаше проблеми и с координацията, които се разрешиха донякъде от само себе си.

— И в какво се изразяваха проблемите с паметта?

— В началото, след операцията разбира се, той остана почти постоянно в безсъзнание три седмици — всъщност, мисля че го държаха изкуствено в кома, докато не бяха напълно сигурни, че достатъчно се е подобрил, за да се справи, ако е в съзнание. Все пак не съм сто процента сигурен в това. Не бях член на неговия лекуващ екип. Не съм лекар. Но когато за първи път се срещнах с Ивън той имаше сериозни проблеми с паметта и когнитивните функции. Не знаеше къде се намира, смяташе, че работя за ЦРУ, не знаеше какво точно се е случило с него. Но преди всичко, беше изчезнал целият му речник.

— И нямаше никакви думи?

— В началото много малко. Но с времето и напредъка на оздравителния процес той си върна най-често употребяваните думи.

— Това нормално ли беше?

— До голяма степен да. Но голяма част от това се дължеше на активна тренировка на мозъка или научаване отново на всичко, което някога е знаел. Използвах карти с думи и картинки, както се прави, когато учите чужд език. Ивън отбеляза забележителен напредък, особено като го сравнявам с други наши пациенти, които никога не възстановяват способността си да говорят или разсъждават.

Уошбърн кимна.

— Но даже и при този напредък, колко дълго остана Ивън на лечение в Уолтър Рийд?

— Почти шест месеца.

— Шест месеца. И по време на тези шест месеца, докато той така добре напредваше, страдаше ли от „изключване“ на съзнанието?

— Не съм сигурен какво точно разбирате под „изключване“ на съзнанието.

— Периоди, през които той не може да си спомни какво е правил или къде е бил, както когато за първи път е дошъл в съзнание след операцията.

— А, да. Не бяха редки.

— Не редки. Значи са били чести?

— Да, но това е нормално да се очаква при, случаите на травма на мозъка.

— И колко дълго продължаваше подобен период на „изключване“?

— Това също варираше. Помня един случай с Ивън, три или четири месеца след терапията. Събуди се убеден, че е в Багдад. Не разбираше защо навън има сняг, след като в Багдад е лято. Смятах, че е достатъчно сериозно влошаване, за да го докладвам на лекарите, но на третата сутрин той се събуди и беше добре.

— И вече не мислеше, че е в Багдад?

— Не. Знаеше, че е в „Уолтър Рийд“. Започна оттам, откъдето беше спряло възстановяването му.

— Но през тези три дни всичко беше различно?

— Ако можехте да питате него, той беше в Багдад.

— Разбирам. Сега нека ви попитам друго, господин Рей. След като Ивън се събуди със съзнанието, че е в „Уолтър Рийд“, а не в Багдад, вие попитахте ли го какво си спомня от момента, когато е смятал, че е в Багдад? С други думи, попитахте ли го какво си спомня от последните три дни?