Джон Лескроарт - Предателство

— Ваша чест — Уошбърн свали кръстосания си крак и се наклони напред в стола. Обикновено успяваше да запази самообладание, но сега старият адвокат се беше изпотил по време на монолога на съдията. Той изтри врата си с носната кърпа от джоба на сакото. Погледна към съдебния секретар и въздадена напълно обезсърчен. — Разбира се, това унищожава защитата, Ваша чест, и се надявам съдът да запази своята непредубеденост, когато делото влезе за разглеждане.

— Разбира се, господин адвокат — каза Толсън с най-резкия си тон, — непредубедеността на този съд е легендарна.

— Дами и господа съдебни заседатели.

В този ден — сряда, две седмици след решението за ПТСР — Милс бе облякла убито син костюм върху бяла блуза. Ниски черни обувки и никакви бижута. Заседателите знаеха, че тя е на държавна заплата и се очакваше да се облича като юрист и дама. Външността й трябваше да е на професионалист. И най-малкият намек за нещо крещящо можеше да се вземе за неуважение, даже арогантност. Представлявайки народа на щата Калифорния пред това жури от седем мъже и пет жени, тя не искаше в нея да има нищо предизвикващо ненужно внимание. Нито агресивна, нито враждебна, тя щеше да е простият глас на истината и разума в излагането на позицията на обвинението.

Като тръгна от средата на залата, Милс измина късо разстояние към председателя на съдебното жури, тръгна покрай цялата редица съдебни заседатели, а после спря за малко до своята маса, за да обърне страница в папката и да погледне бележките си. След това се върна, откъдето беше тръгнала. Прибягваше до това средство, за да се овладее напълно. Също така вярваше в контакта с очите на всеки един член на съдебното жури. Посланието бе ясно — тя се изравняваше с всеки от тях, минаваше от човек на човек, поглеждаше ги право в очите и непоколебимо им казваше истината.

— Добро утро. Както знаете от въпросите, на които отговаряхте по време на избирането ви за заседатели в това жури, ние ще работим тук през по-голямата част на период от две седмици, изслушвайки показанията, които доказват, че този обвиняем — тук тя се обърна и посочи Ивън, — е убил човек на име Рон Нолан. В това няма никакво съмнение. Обвиняемият е мразел Рон Нолан. Той му бил откраднал приятелката. Мразел го заради успехите му в бизнеса там, в Ирак, където обвиняемият е бил ранен, докато служил в армията. Той обвинявал Рон Нолан за получените рани. Рани, които обвиняемият всъщност получил, защото след дълга пиянска нощ повел хората си към засада в Ирак. Ивън Шолер мразел Рон Нолан.

Той не го криел. Казал на родителите, на приятелката си. Намекнал за това пред няколко от полицейските офицери, с които работел. Шпионирал Рон Нолан, възползвайки се незаконно от полицейска информация, за да открие къде живее. Влязъл незаконно в дома на Рон Нолан и се опитал да го уличи в убийството на двама иракски граждани в нашата страна.

Накрая ще бъде доказано, че обвиняемият внимателно е обмислял и планирал това убийство. Няколко дни преди да нападне господин Нолан обвиняемият, по време на служба и с униформата си на полицай от Редууд Сити, влязъл във връзка с един ключар и с измама го накарал да отвори къщата на господин Нолан. Ключарят пуснал обвиняемия в къщата. При последвалия обиск ФБР открива подхвърлени в къщата доказателства, свързани с убийството на Ибрахим и Шата Халил. За лош късмет на обвиняемия планът се провалил, когато Рон Нолан открил подхвърлените доказателства и повикал ФБР, които открили отпечатъците на обвиняемия в дома на господин Нолан.

Обвиняемият мразел Рон Нолан, и след като не успял да го натопи за убийство, в пиянския си гняв отишъл в дома му и го убил. Истинската причина за смъртта е единичен пистолетен изстрел в главата. Не просто в главата, забележете, а от пистолет, насочен към черепа от няколко сантиметра разстояние.

Но обвиняемият не просто убил Рон Нолан. Преди това му нанесъл зверски побой. Счупил челюстта му и поне две ребра. Оставил натъртвания и рани по цялото тяло на Рон Нолан. Доказателствата ще покажат, че този обвиняем е мразил Рон Нолан и го е убил.

Но ако е станало това, откъде знаем, че той го е направил? Да започнем с факта, че казал на приятелката си, че ще го направи. Оставил отпечатъка си върху оръжието на убийството, открито край тялото. Часове след убийството полицията намира обвиняемия да се крие в апартамента си, с кръвта на Рон Нолан по ръцете и дрехите, с все още незаздравелите рани от побоя и с кръв от убития по месинговите боксове, които използвал при боя.