Джон Лескроарт - Предателство

— Боли ли те?

Успя да се усмихне.

— Понякога боли малко, но не е това проблемът. — Замълча за секунда, после продължи: — Знам, че каквото и да казват, не съм се оправил напълно. Може би никога няма да съм същият. Да си призная, понякога от това ми идва да полудея. Предимно когато съм сам. Но не искам да карам някой да се чувства длъжен постоянно да е с мен.

— Майка ти?

— Добър пример, да. Пък и който и да е. Но… — той отново сви рамене — Това правя в момента, Тара. Държа се. Надявам се, че се възстановявам. Опитвам се да преодолея това, което се случи.

Ивън продължаваше да стои до вратата без да прави опити да скъси пространството между тях. Тя чувстваше как разстоянието я привлича, причинявайки някаква отделна болка, затова направи стъпка напред, после още една.

— Но стига сме говорили за мен — каза Ивън. — Какво искаше да обсъдим?

— Рон. Никога… Исках да ти кажа, че с него никога не е било като с теб. Беше напълно различно.

— Беше? Минало време?

Тя въздъхна тежко.

— Да. След онова, което ми каза днес.

— Добре. И какво при нас беше по-различно?

Тара сложи ръце на кръста си. Заслужаваше да получи този въпрос. А той заслужаваше искрен отговор.

— Защото между нас се получаваше връзка, Ивън. Толкова е просто.

Той кимна.

— Знам.

— Не мисля, че това някога може да изчезне.

— Не. И аз мисля така.

Тя погледна в очите му.

— Защо стоиш там? Сякаш се страхуваш от мен.

— Страхувам се. Толкова много, колкото е необходимо.

— И колко е това?

— Зависи доколко това, че си свършила с Рон, означава, че си се върнала при мен.

Тя почака няколко секунди, после премахна разстоянието между тях. Погледна го пак отдолу нагоре, сега за да го помирише отблизо.

— Боли ли те, когато се докосва белега?

— Това е само белег.

Но той наведе глава, за да може тя да го види. Почти идеален кръг, все още малко грапав.

Тя бавно вдигна ръка към главата му. В мига, в който го докосна, усети краката й да омекват. Проследи очертанията му с пръсти, сълзите избиха в очите й и тя не направи опит да ги спре. Ивън наведе глава и се опря в нея.

Тя вдигна и другата си ръка към косата му и прегърна главата му.

Държейки я, събрал ръце зад гърба й, той се свлече на колене пред нея. Притисна лице отстрани до бедрото й. Но после нейните ръце върху главата му започнаха да го водят насреща и като я обхвана отзад, той я привлече и притисна в себе си. Тя го отдръпна леко настрани, само колкото да се освободи от дрехите си и после пак се върна там.

Вече извън времето тя бе на пода, обвила крака около врата му, обзета от прилива на кръв и огън, които познаваше само с него. След което остана единствено нейния вкус в устата му и виковете, които не спираха да идват. Накрая и двамата останаха на пода, изтощени, заситени и свързани с всяка част от себе си.

Съответната порция електронна поща от Джак Олстронг, която беше изпратила Нолан наш гласеше:

„Когато ВКУ предаде управлението на иракчаните, Чичо Сам ще изпрати повече от 2,4 милиарда долара — точно така, 2,4 милиарда! — опаковани в пачки от стотачки. Това преви двайсет и осем тона зеленички, Рон, повечето предназначени за инфраструктура и ремонти, което означава за нас. Заповедта, която е постоянно в сила, е да набереш колкото можеш повече квалифициран персонал. Започвай веднага.“

Сега Нолан се прибираше вкъщи след няколко успешни дни. Като посещаваш баровете край няколко военни бази в Калифорния — Пендълтън, Орд, Травис — беше вербувал четирима мъже за текущите и бъдещи операции на Олстронг в Ирак. Въпреки, че охранителната дейност на Олстронг беше опасна и тежка, бившите офицери, отегчени, обеднели или и двете, в цивилния живот, с готовност грабваха шанса да възкресят своята кариера, самоуважение и банкова сметка, и още веднъж да използват особените умения, които добре им бяха служили като военни.

А те бяха най-необходими в Анбар. Както беше предсказал през август Джак Олстронг, преустройването на електропроводната инфраструктура в тази огромна провинция се превръщаше в златна мина за компанията, макар и скъпа като загуба на човешки живот. До този момент Олстронг беше наел повече от петстотин мъже за последния си договор, чиято първоначално обявена стойност бе 40 милиона, но бе порасла до 100 милиона през последните седем месеца. Олстронг Секюрити, обичаше да изтъква Джак, беше най-бързо развиващата се компания в света за 2003 г., надминавайки Гугъл, благодарение на американската щедрост и умението на Джак да лавира сред хаоса на преустройството.