Джон Лескроарт - Предателство

Лицето на Ивън вероятно бе издало нещо. Спиноза изведнъж остави чашата на масата.

— Какво има?

— Нищо — каза Ивън.

Ивън напусна дома на Спиноза с чувство за огромно объркване. Беше планирал — беше се надявал — някак да извади пред Спиноза снимката от компютъра на Нолан, но нямаше как да разкаже на лейтенанта по какъв начин се беше сдобил с нея — че беше влязъл незаконно в чужд дом и е направил безнадежден целия зле замислен план. Но когато стигна до разрушения дом на Халил, Ивън с доволство установи, че къщата от снимката всъщност е тяхната и реши, че онова, което трябва да направи, е да изпрати дискетата на ФБР. Нолан трябва да фигурира в базата данни на бюрото и да знаят неговата история. Преимуществото в тази нова идея беше, че и ФБР, и Бюрото за контрол над алкохола, тютюна и оръжията бяха известни с безскрупулното си отношение към процеса на разследване и вероятния мотив. Ако те започнеха да вярват, че Нолан е убил семейство Халил, особено ако има връзка с Ирак или тероризма, те щяха да намерят начин да го разпитат, може би дори да влязат в дома му, където щяха да открият гранатите, другите снимки, пистолетите. Във всеки случай, след като получат дискетата, Нолан щеше да влезе в сферата им на наблюдение. След това щеше да е само въпрос на време да го пипнат.

Нощта вече бе паднала. Ивън мина от хладилника, който бе отворил, за да си сипе лед, до кухненската маса. Носеше огромна рекламна чаша на Сан Франциско Джайънтс, пълна с равни чаши водка и портокалов сок. Главата му отново пулсираше, а искриците в периферното зрение предвещаваха идването на мигрената. Вече бе изпил две таблетки Викодин и веднага щом свършеше, трябваше да си легне, ако искаше на другия ден да е на работа.

Със сини ръкавици от латекс на ръцете, той дръпна към себе си самозалепващия се плик. Беше му отнело известно време да напише с лявата ръка адреса на Нолан върху листче от бележник и адреса на ФБР върху плика. Но сега беше доволен — почеркът беше четлив, но не можеше да бъде идентифициран като неговия. Плъзна листчето с адреса на Нолан в плика, заедно с дискетата, след което махна предпазната лентичка върху лепилото и затвори плика. Отлепи няколко самозалепващи се марки от лентата, която беше купил и ги постави отгоре. Утре щеше да спре в някой друг квартал и да пусне плика в някоя пощенска кутия.

Сега го остави върху масата и набързо го огледа отново. Уверил се, че не може да го проследят до него, той отиде в спалнята, изгаряйки светлините, докато вървеше. Легна на леглото без да се съблича, дръпна одеяло върху раменете си, обърна се настрани и затвори очи.

Малко след като наистина се стъмни, Тара се обади на майката на Ивън, Ейлийн, и поиска адреса му. Тя почака, размишлява, направи повторно някои догадки и някъде след 11:00 излезе от апартамента си и потегли към неговото жилище. Паркира на тъмната улица отсреща и поседя около пет минути в колата със свалени стъкла. Ръцете й бяха събрани като за молитва пред устата.

Когато стигна до вратата чуваше по-силно ударите на сърцето си от собственото си плахо почукване. След минута почука пак, по-силно. И зачака.

Вътре светна лампа и се чуха стъпки. Пое дъх.

Вратата се отвори. Беше спал с дрехите. Косата му бе разчорлена, очите имаха още онзи сънен поглед, който й бе до болка познат. Вдигна поглед нагоре към него, осъзнавайки колко много обича да го гледа така нагоре, това й бе липсвало; обичаше неговия ръст и беше толкова по-различно от това да гледа право напред към Рон Нолан. Всичко е толкова различно и толкова по-хубаво с Ивън. Как бе могла да го забрави?

Не успя да накара лицето си да се усмихне. Твърде много се боеше. Сега кръвта й пулсираше в ушите, ръцете й не можеха да си намерят място отстрани край тялото.

Той само я гледаше.

— Много ли е късно? — попита тя. — Имам предвид тази нощ.

— Не.

— Нужно ми е да поговоря с теб още малко. Имаш ли нещо против?

— Всичко е наред, Тара. Можеш да постъпиш, както желаеш. Искаш ли да влезеш?

Отстъпвайки настрани от вратата, той й направи място да мине, след това затвори тихо зад гърба й, докато тя продължи към дневната и спря до плота, очертаващ кухненската част. Обърна се да го погледне. Раменете й се повдигнаха и паднаха.

Застанал до вратата, той каза:

— Не мога да ти обещая, че ще говоря много добре. Имам малко проблеми със спането, затова гълтам разни неща. Освен това пих едно-две. Пия прекалено много. Трябва да престана.