П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— В кметството, сър, към края на дебата.

Поех дълбоко дъх. Все повече и повече започвах да осъзнавам, че събранието, което бях изпуснал, беше белязано от страсти, които напомняха най-страшните ексцесии на френската революция.

— Самият аз, сър, замалко не бях улучен от домат. Профуча покрай ухото ми.

— Това много ме изненадва, Сепингс. Не се учудвам, че си бледен и трепериш.

И наистина трепереше, като зле приготвено желе.

— И защо цялата тази бъркотия?

— Заради речта на господин Уиншип, сър.

Това ме учуди. Винаги съм предполагал, че речите на Джинджър не отговарят на стандартите, поставени от Демостен, ако така му беше името, но не мислех, че са до такава степен отвратителни, та да накарат слушателите му да започнат да хвърлят яйца и зеленчуци. И даже се канех да продължа разследването, когато Сепингс се запромъква към вратата с думите, че ще информира господин Джийвс за моето желание да разговарям с него. И само след миг моят човек се появи.

— Пожелали сте да ме видите, сър.

— Можеш да използваш и по-силна дума, Джийвс. Копнеех да те видя.

— Нима, сър?

— Току-що срещнах Джинджър на алеята.

— Да, сър, той ми съобщи, че отива там да чака вашето завръщане.

— Каза ми, че вече не е сгоден за госпожица Крей и сега е сгоден за госпожица Гленденън. И когато го попитах как е станала тази рокада, той ми отговори, че ти ще ми обясниш.

— Ще бъде удоволствие за мен, сър. Желаете подробен доклад?

— Точно така. Не пропускай никакви подробности, даже и най-малките.

Той замлъкна за момент. Без съмнение си подреждаше мислите. След това започна:

— Значението, което електоратът придаваше на дебата — започна той, — беше очебийно. Значителна аудитория се беше събрала в кметството. Кметът и общинарите бяха там, заедно с цвета на аристокрацията на Маркет Снодсбъри, а също и елементи от по-низшите слоеве с каскети и пуловери с високи яки, които изобщо не биваше да бъдат допускани.

Тук трябваше да го порицая:

— Не е ли малко снобарско това, а, Джийвс? Май си малко склонен да съдиш хората по дрехите. Пуловери с висока яка са кралско одеяние, когато се носят от добродетелни хора, а под каскета може да се крие честно сърце. Сигурно това са прекрасни хора, ако ги опознаеш.

— Бих предпочел да не ги опознавам, сър. Те бяха тези, които по-късно започнаха да хвърлят яйца, картофи, домати и репи.

Трябваше да призная, че в този пункт бе прав.

— Наистина, бях забравил за това. Добре, Джийвс, продължавай.

— Процедурата започна с националния химн, изпят от момчетата и момичетата от началното училище в Маркет Снодсбъри.

— Представям си. Сигурно е било ужасно.

— Доста отблъскващо, сър.

— И после?

— Кметът направи кратко встъпление, представяйки противниците и госпожа Маккоркадейл стана да говори. Беше облечена в хубаво палто от рипсено кадифе от високо качество, а под него носеше официална рокля с дълги ръкави от креп на фигурки, надиплени от двете страни и деколте, завършващо…

— Прескочи това, Джийвс.

— Извинете, сър. Мислех, че искате всички подробности, колкото и дребни да са те.

— Само когато са… как се казваше?

— Уместни ли, сър?

— Точно така. Остави обвивката на Маккоркадейл настрана. Как беше речта й?

— Много изразителна, въпреки честото апострофиране.

— Това не е нещо, което би я смутило.

— Ни най-малко, сър. Направи ми впечатление на жена с изключително силен характер.

— На мен също.

— Вие сте се срещали с дамата, сър?

— За няколко минути, които всъщност бяха достатъчни. Дълго ли говори?

— Да, сър. Ако желаете, може да прочетете всичко, сър. Стенографирах речите и на двамата.

— А какви бяха аплодисментите? Енергични? Вяли?

— От единия край на залата съвсем енергични. Елементите на низшите слоеве, изглежда, се бяха разделили на две половини — едните — нейни поддръжници, другите — на господин Уиншип. Седяха в противоположни страни сред публиката без съмнение по предварителен план. Нейните поддръжници викаха: „Браво!“, а тези на господин Уиншип: „У-у-у!“.

— И когато Джинджър е станал да говори, предполагам, че нейните са викали „У-у-у!“.

— Без съмнение щяха да направят това, ако не беше тонът на неговата реч. Появяването му беше посрещнато с известна доза враждебност, но още с първите си думи беше възторжено аплодиран.

— От противниковия лагер?

— Да, сър.

— Странно.

— Да, сър.

— Би ли обяснил.

— Да, сър. За момент само да погледна записките. А, да. Встъпителните думи на господин Уиншип бяха: „Дами и господа, изправям се пред вас като променен човек.“ Глас от публиката: „Това е добра новина.“ Друг глас: „Млъквай, гадняр!“ Трети глас…