П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Като изрече всичко това и то с най-противен глас, Л. П. Рънкъл се обърна и остави в нашето полезрение само онова си място, дето е южно от гърба, а старата родственица със забележително красноречие се спря на темата за тлъстия мърляч със съмнителен произход, който имал безмерната наглост да изпрати някъде собствения й иконом. Аз също бях обезпокоен от заключителната част на речта му.

— Не ми харесва това — обърнах се към Джийвс, който през цялото това време беше стоял наблизо и се беше въплътил убедително в ролята на някой, който не е тук.

— Сър?

— Ако ченгето претърси стаята ми, аз пропадам.

— Не се вълнувайте, сър. Полицейски служител няма право да влиза в частна собственост без разрешение, нито пък правилникът му разрешава да настоява собственикът на тази частна собственост да му позволи това.

— Сигурен ли си в това?

— Да, сър.

Е, това беше някаква утеха, но ще излъжа любимите си читатели, ако кажа, че Бъртрам Устър беше в обичайното си безгрижно настроение. Твърде много неща се бяха случили, за да бъда отново веселия светски мъж, любимец на всички.

Ако възнамерявах да изясня различните ситуации, от които ми се вдигаше кръвното и да махна тъмните кръгове, които започваха да се появяват под очите ми, непременно трябваше да събера мислите си.

— Джийвс — казах аз, извеждайки го от стаята. — Трябва да си подредя мислите.

— Разбира се, сър, щом желаете.

— Но в същото време изобщо не съм в състояние да направя това тук, където проблемите изскачат отвсякъде. Можеш ли да измислиш някой добър претекст, под който да мога да отскоча до Лондон за една нощ. Това, от което се нуждая, е да остана за няколко часа сам в спокойната обстановка на апартамента. Трябва да се концентрирам, да се концентрирам!

— Нуждаете се от претекст, сър?

— По-добре е да имам някакъв. Леля Далия е в деликатно положение и ще се огорчи, ако я напусна сега, особено ако нямам важна причина. Не мога да я разочаровам.

— Тези чувства говорят добре за вас, сър.

— Благодаря ти, Джийвс. Можеш ли да измислиш нещо?

— Извикали са ви да участвате в жури, сър.

— Не известяват ли малко от по-рано за такива случаи?

— Да, сър, но когато пощата, съдържаща писмото от организаторите, пристигна, аз забравих да ви го дам и ето че го нося чак сега. За щастие не е твърде късно. Възнамерявате ли да тръгнете незабавно?

— На момента. Ще взема колата на Джинджър.

— Ще изпуснете дебата, сър.

— Кое?

— Дебатът между господин Уиншип и неговия опонент. Ще се състои утре вечер.

— В колко часа?

— Обявен е за седем без четвърт.

— И колко ще продължи?

— Може би час.

— Тогава ще се върна към седем и половина. Най-важното нещо в живота, Джийвс, ако искаме да сме щастливи и да преуспяваме, е да пропускаме колкото е възможно повече политически дебати. Не би ли желал да дойдеш с мен?

— Не, благодаря, сър. Изключително любопитен съм да чуя речта на господин Уиншип.

— Сигурно ще казва само „Ъ-ъ-ъ“ — отвърнах твърде остроумно.

Със сломено сърце, лошо настроение и тъмни кръгове под очите повече от всякога, тръгнах по обратния път на следващия ден на свечеряване. Спомням си, веднъж Джийвс ми беше говорил нещо за тежкото и уморително бреме на непознаваемия свят… Не са негови думите, както разбрах, а на някой си Уърдсуърт… Ако съм запомнил името правилно… Тогава ми се стори много точно като описание на потискащото чувство, което изпитваш, когато супникът след миг ще се излее върху теб, а спасение няма отникъде. Това тежко и уморително бреме бях почувствал още доста отдавна, по времето, когато братовчедите ми Юстис и Клод, без да ме уведомят, бяха вкарали двайсет и три котки в стаята ми. Днес, в този час и в този момент го изпитвах отново и то много осезателно.

А сега погледнете фактите. Бях отишъл в Лондон, за да се преборя със следните проблеми:

А/ Как да направя така, че да не се оженя за Маделин Басет?

Б/ Как да върна купичката на Л. П. Рънкъл преди да е дошъл полицаят, за да ме хване за врата?

В/ Как прародителката да измъкне пари от Рънкъл?

Г/ Как Джинджър да се ожени за Магнолия Гленденън при положение, че е сгоден за Флорънс?

Но колкото и да мислих, и с четирите бях в начално положение. Цяла нощ и цял ден им отделих каймака на Устъровата мисъл, но със същия успех, с който старата родственица решаваше кръстословицата в „Обзървър“.

Вече към края на пътуването, пристигайки в имението, насочих колата към алеята за автомобили. Някъде по средата на пътя имаше един доста коварен завой и тъкмо намалих, за да го взема мирно и тихо, когато някакъв силует се появи пред мен, един глас извика: „Хей!“ и видях, че това е Джинджър.