П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Предлагам да не се спираме на гласовете, Джийвс.

— Много добре, сър. След това господин Уиншип каза: „Бих искал да започна с няколко думи към господина с полото, ей там, който непрестанно наричаше моя опонент «изкуфяла бабушкера». Ако би бил така добър да дойде тук на подиума, ще бъда щастлив да му пръсна тиквата. Госпожа Маккоркадейл не е «изкуфяла бабушкера»“. Глас от… Извинете, сър, бях забравил. „Госпожа Маккоркадейл не е изкуфяла бабушкера“ — каза господин Уиншип, — „а интелигентна жена с голям размах. Аз й се възхищавам изключително. Слушайки я тази вечер, изцяло промених политическите си възгледи. Тя успя да ме приобщи към своите и възнамерявам, когато дойде време да гласуваме, да дам своя глас за нея. Съветвам и вас да направите същото — благодаря.“ След това той зае мястото си.

— Мили Боже, Джийвс!

— Да, сър.

— Наистина ли каза това?

— Да, сър.

— Нищо чудно, че Флорънс е развалила годежа.

— Признавам, че това никак не ме изненада, сър.

Бях поразен. Изглеждаше невероятно как Джинджър, на който силната му страна са мускулите, но не и мозъка, е имал находчивост и ноу-хау да измисли такъв план за освобождение от смъртната хватка на Флорънс, без да опетни честта си на истински джентълмен. Това го представяше като човек, обладаващ змийско коварство от най-висша класа и тъкмо си мислех, че никога не можеш да предвидиш какво се крие в дълбините на човешката душа, когато ненадейно една мисъл се показа на повърхността.

— Ти ли го измисли, Джийвс?

— Моля, сър?

— Ти ли посъветва Джинджър да направи това?

— Възможно е господин Уиншип да се е повлиял от нещо, казано от мен, сър. Той беше доста загрижен по отношение на затрудненията си от сърдечно естество и ме удостои с честта да се посъветва с мен. Твърде възможно е да съм изпуснал някоя невнимателна забележка, която да е насочила неговите мисли точно в тази посока.

— С други думи, ти му каза да опита с това.

— Да, сър.

Замълчах. Мислех си колко хубаво би било, ако можеше да забърка нещо със същия ефект по отношение на мен и Маделин Басет. Освен това си помислих също, че това, което се е случило, колкото и прекрасно да е било за него, не се е отразило добре на сподвижниците и поддръжници на Консервативната идея като цяло. Споменах това:

— Лоша работа за тези, които са заложили на него.

— Понякога на човек му изневерява късмета, сър.

— Може и на добро да е. Ще им напомня за в бъдеще да пазят добре парите си, да не рискуват на залагания. Може да се окаже повратна точка в живота им. Това, което ме натъжава е, че Бингли ще обере парсата. Ще спечели цяло богатство.

— Той ми спомена този следобед, че се надява да стане така.

— Искаш да кажеш, че си го срещнал?

— Беше тук към пет часа, сър.

— Суров, безмилостен и гневен, предполагам.

— Напротив, сър, изключително дружелюбен. С нищо не намекна за миналото. Предложих му чаша чай и си побъбрихме около половин час.

— Странно.

— Да, сър. Помислих си дали не е имал някакви скрити подбуди при това посещение.

— Например?

— Трябва да призная, че в момента не мога да знам. Освен ако не е хранил надежда да получи клубната книга, но не ми се струва много вероятно. Ще желаете ли още нещо, сър?

— Искаш да се върнеш при пострадалата прислужница?

— Да, сър. Когато позвънихте, тъкмо проследявах как ще й подейства малко слабо бренди с вода.

Изпратих го да върши милосърдната си мисия и седнах да премисля. Може да сте предположили, че мислите ми са били заети от странното поведение на Бингли. Искам да кажа, че когато човек чуе, че тип с неговата пословична злоба е действал странно, вашият естествен импулс казва „аха!“ и се чуди „какво ли си е наумил сега?“. И може би за минута-две наистина се бях замислил над това. Но имах толкова много неща за замисляне, че темата Бингли скоро бе изхвърлена от употреба. Ако си спомням правилно, тъкмо се бях замислил по проблем „Б“, оня за връщането на купичката на Рънкъл и все удрях на камък, когато мислите ми бяха прекъснати от появяването на старата ми прародителка.

Личеше й отвсякъде, че си е прекарала чудесно. Откакто продаде издавания от нея седмичник, този, за който написах небезизвестната статия „Какво носи добре облеченият мъж“, тя си живееше мирно, тихо и достатъчно приятно, но й липсваше вълнението от неочакваното. Истински сензационно събитие като захвърлянето с яйца и зеленчуци на събранието, на което беше присъствала току-що, трябва да я е освежило като едноседмична почивка на море.