П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

По-сърдечен поздрав от нейния не можете да си представите. Всяка сричка излъчваше любовта й към Бърти.

— Здрасти, отвратително създание — бяха думите й. — Значи се върна?

— Току-що.

— Много жалко, че трябваше да бъдеш в онова жури. Изтърва едно завладяващо преживяване.

— Джийвс ми разказа.

— Накрая Джинджър нещо откачи.

С поверителната информация, която ми беше предоставена, имах възможността да коригирам мнението й.

— Даже никак не е откачил, стара родственице. Неговите действия са били мотивирани от най-практично благоразумие. Той искаше да се откачи от Флорънс, без да й казва, че трябва да си търси половинка другаде.

— Не ставай глупак. Той я обича.

— Вече не. Хлътнал е по Магнолия Гленденън.

— Имаш предвид неговата секретарка?

— Същата, скъпа ми родственице.

— Откъде знаеш?

— Той сам ми каза.

— Не може да бъде! Значи най-накрая му писна от деспотичното държане на Флорънс?

— Да. Мисля, че от дълго време това е назрявало в него, без той сам да знае. Подсъзнателно, както би се изразил Джийвс. Запознанството с Магнолия е изяснило нещата.

— Изглежда приятно момиче.

— Много приятно според Джинджър.

— Трябва да го поздравя.

— Трябва малко да почакаш. Заминаха за Лондон.

— Споуд и Маделин също. Рънкъл също ще заминава скоро. Нещо като Великото преселение на народите през Средните векове, за което съм учила в училище. Е, това е чудесно! Много скоро ще бъде безопасно за Том да се върне в родното гнездо. Остава Флорънс, разбира се, но се съмнявам, че ще остане. Чашата на търпението ми преля, Бърти. Много ми липсва чичо ти Том. Къщата не е същата без него и неговия безпорядък. Какво си ме зяпнал като шаран, подготвен от продавача да бъде умъртвен с чук?

Не подозирах, че изражението ми е наподобявало споменатата рибка, но погледът ми определено е бил от настойчивите, тъй като първите й думи ме бяха разтърсили до дълбините на душата.

— Не спомена ли — казах — не, изкрясках е най-точната дума, — че Споуд и Маделин Басет са заминали за Лондон?

— Преди половин час.

— Заедно?

— Да, с неговата кола.

— Но Споуд ми каза, че тя го е зарязала.

— Така беше, но сега нещата се оправиха. Той няма да се отказва от титлата си и няма да се кандидатира за Парламента. Плановете му напълно се промениха, след като бе ударен в окото с картоф. Този картоф го накара да осъзнае, че ако трябва да минеш през всички тези неща, за да те изберат в Камарата на общините, по-добре е да не рискуваш и да опиташ в Камарата на лордовете. А тя, разбира се, с уверенията, че няма да е някоя си, а ще бъде графиня Сидкъп, оттегли възраженията си за техния брак… Сега пък пухтиш като Том, когато изкачва стълбите твърде бързо. Какво ти е?

Всъщност аз не пухтях, а дишах дълбоко и определено не като чичо Том, когато изкачва стълбите твърде бързо, но предполагам, че за една леля няма много голяма разлика между един дишащ дълбоко племенник и един пухтящ племенник. Във всеки случай не бях в настроение да дискутирам по темата.

— Ти не знаеш ли кой е бил този, който е хвърлил картофа, а? — попитах.

— Който удари Споуд? Не. Все едно долетя отникъде. Защо?

— Защото, ако знаех, щях да изпратя камили, натоварени със слонова кост, маймуни и фазани на адреса му. Той ме спаси от съдба, по-лоша и от смъртта. Намеквам за женитба с това бедствие на име Басет.

— Тя е възнамерявала да се омъжва за теб?

— Според Споуд.

Нещо като благоговение се изписа по лицето на старата прародителка.

— Колко прав беше — каза тя, — когато веднъж ми каза, че вярваш в своята щастлива звезда. Вече съм забравила колко пъти си бил на косъм от олтара, с почти никаква надежда да избегнеш наказателния взвод и всеки път все нещо се случваше и ти успяваше да се измъкнеш. Има някакво тайнство.

Мисля, че се канеше да се задълбочи още повече в материята, защото вече беше започнала да отдава почит на моя ангел-хранител, който, според нея, си разбираше добре от работата, но в този момент се появи Сепингс и я попита дали би желала да говори с Джийвс.

А аз тъкмо се бях излегнал удобно на шезлонга и бях започнал да се унасям блажено в мисли за удивителния късмет, премахнал заплахата Басет от моя живот, когато влизането на Л. П. Рънкъл изви гръкляна на моето, както казват французите bien etre — добро настроение.

Всъщност, само неговото появяване, при каквито и да било обстоятелства, беше достатъчно да смрази кръвта и да изправи косата като бодлите на изплашен таралеж, както съм чувал да казва Джийвс.