П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Изобщо не му се зарадвах, а той, напротив, изглеждаше доволен, че ме вижда.

— О, ето ви и вас — каза той. — Съобщиха ми, че сте изчезнал. Много разумно от ваша страна да се върнете. Да бягаш от закона никога не носи добро, защото рано или късно полицията залавя престъпника и още по-лошо за него, ако се е опитал да избяга.

Хладно и с достойнство му казах, че съм ходил в Лондон по работа. Той не обърна внимание на това. Изучаваше ме с поглед като шарана, за който спомена прародителката в скорошния ни разговор.

— Странното е — каза той, продължавайки да ме изследва подробно, — че нямате лице на престъпник, физиономията ви е глуповата, тъпоумна, но не и на престъпник. Напомняте ми на онези типове, дето танцуват с прислужнички в музикалните комедии.

Давай, давай, казах си, това е вече друго. Споуд ме беше сравнил с участник в масовката. Според Л. П. Рънкъл бях от главните действащи лица. Което означаваше, че се издигаме в обществото.

— Сигурно много ви помага в бизнеса. Приспивате бдителността на хората. Те си мислят, че не може да има опасност от човек с вашата физиономия, свалят гарда и бум! Вие изчезвате с техните чадъри и фотоапарати. Без съмнение дължите всичките си успехи на това. Но вие знаете старата приказка за стомната, дето ходила за вода. Този път…

Той замлъкна, не защото беше стигнал до края на обидните си забележки, а защото Флорънс се беше присъединила към нас и нейното появяване за момента привлече вниманието му. Не мога да кажа, че се беше наконтила. Виждаше се, че е била на първите линии в последната битка, защото докато Джинджър се беше отървал само с яйце по косата, тя беше, както се казва, окичена с яйца. Очевидно е била в центъра на огневата линия. При всички политически събрания от по буреносен характер, тези неща са въпрос на късмет. „А“ остава невредим, „Б“ се превръща в омлет.

Ако човек е по-тактичен от Л. П. Рънкъл, би се направил, че не забелязва това, но мисля, че на него никога не му е минавало през ум да се прави, че не забелязва някои неща.

— Здравейте — каза той. — Цялата сте оплескана с яйца.

Флорънс отвърна доста кисело, че знае това.

— По-добре е да се преоблечете.

— Така и смятам да направя. Имате ли нещо против господин Рънкъл, да разменим някоя дума с господин Устър насаме?

Мисля, че Рънкъл тъкмо се канеше да попита „за какво?“, но срещайки погледа й, замълча благоразумно. Затътри се навън, а тя започна с думата, за която бе споменала.

Говореше ясно и гладко. Липсваха ъ-канията, характерни за речта на Джинджър. Дори Демостен би навлязъл в същината по-бавно, въпреки че той разбира се е бил в по-неизгодното положение да говори на гръцки.

— Радвам се, че те намерих, Бърти.

Едно вежливо „О, а!“ беше единственият отговор, който можах да изрека.

— Премислих нещата окончателно и реших. Харолд Уиншип е пълен простак и вече нямам нищо общо с него. Сега виждам каква грешка съм направила, като развалих годежа си с теб. Ти имаш своите недостатъци, но лесно ще ги поправим. Реших да се омъжа за теб и мисля, че ние двамата ще бъдем много щастливи.

— Но не веднага — каза Л. П. Рънкъл, присъединявайки се отново към нас.

Преди малко бях споменал, че се бе затътрил навън, но човек като него никога не се затътря толкова надалеч, че да няма възможност да чуе какво някой има да каже на четири очи на някой друг.

— Първо ще трябва да излежи една въздлъжка присъда в затвора.

Новото му появяване накара Флорънс да настръхне. Тя се наежи и видът й започна да наподобява този на старата прародителка, когато се държи като гранддама.

— Господин Рънкъл!

— Тук съм.

— Мислех, че сте напуснали.

— Не съм.

— Как смеете да подслушвате лични разговори!

— Те са единственото нещо, което си струва да се подслушва. Голяма част богатството си дължа на подслушването на лични разговори.

— Какви са тези бръщолевения за затвор?

— За Устър не са бръщолевения. Той ми отмъкна много ценна сребърна купичка, за която бях платил девет хиляди лири и всеки момент очаквам да дойде един човек, който ще свидетелства достатъчно убедително за обвинение. Случаят ще мине по бързата процедура.

— Вярно ли е, Бърти? — попита тя с тона на областния прокурор, който толкова живо си спомнях, че успях само да кажа: „Ами… аз… ъ-ъ… такова…“

С ангел-хранител като моя, доработващ допълнително в извънработно време, това бе достатъчно.

— Няма да се омъжа за теб! — каза тя и излезе гордо да си свали пането.