П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Не е изнудване. Нищо подобно.

— Той е напълно прав, госпожо — намеси се Джийвс, появявайки се от не знам къде. Бих се заклел, че само преди секунда го нямаше тук. — Изнудването предполага измъкване на пари. Господин Рънкъл просто иска да измъкне готвач.

— Точно така. Просто една сделка — каза Рънкъл, очевидно признавайки Джийвс за Даниил, неподкупния съдия.

— Разликата е много голяма — продължи Джийвс, — ако някой се опита да измъкне от него пари, заплашвайки да огласи факта, че когато е бил в Америка, е излежал присъда за подкуп на съдебен заседател по дело, в което е бил замесен.

Вик се изтръгна от устните на Рънкъл, подобно на звука, който котаракът Огъстъс издаде, когато торбата с котешка храна се стовари върху главата му. Той залитна и лицето му сигурно щеше да стане пепеляво, ако кръвното му налягане не беше от такъв сорт, че да изпита неимоверна трудност да превърне едно лице в пепеляво. Най-доброто, на което бе способно, бе да го направи, както Флорънс би казала, бледожълтеникаво.

От друга страна прародителката ми се бе съживила като цветче, поръсено с вода. Не че изглеждаше като цветче, но вие разбирате какво искам да кажа.

— Какво! — извика тя.

— Да, госпожо, подробностите са отбелязани в клубната книга. Бингли ги е описал много по-детайлно. По онова време политическите му възгледи бяха крайно леви и мисля, че е изпитал значително задоволство да изобличи джентълмен с богатството на господин Рънкъл. Освен това той описва с истинска наслада как господин Рънкъл, под сериозната заплаха от по-голяма присъда във връзка с измама за имоти, се е отказал от парите, които депозирал като гаранция за появяването си в съда, и изчезнал.

— Не се явил в съда ли искаш да кажеш?

— Точно така, госпожо. Избягал в Канада с фалшива брада.

Прародителката си пое дълбоко въздух. Очите й грееха също като две звезди. Ако дните на танцови забави не бяха отдавна отминали, мисля, че щеше да се впусне в балетни подскоци. Даже краката й потреперваха, като че ли ей сега ще рипне.

— Е — каза тя, — добра новина за тези, които раздават благороднически титли. „Рънкъл?“, ще кажат, „Тоя стар пандизчия? Ако на такъв дадем титла, има да ни трият сол на главата. Момчетата от опозицията ще ни направят за посмешище.“

Скъпата ми родственица бе във вихъра си.

— Рънкъл — продължи тя, — вчера обсъждахме онзи дребен въпрос за парите, които би трябвало да дадеш на Тъпи Глосъп още преди години. Ако дойдеш в будоара ми, можем да го преразгледаме на спокойствие още веднъж.

На следващото утро небето беше ведро и чисто — всъщност предполагам, защото не бях буден по това време. Когато най-накрая се събудих готов за живот, слънцето грееше, цялата Природа сякаш се усмихваше, а Джийвс внасяше масичката със закуската. Котаракът Огъстъс, който консумираше своя осемчасов сън на един съседен фотьойл, се размърда, отвори едно око и направи скок към леглото, с желанието да не пропусне нищо от събитията.

— Добро утро, Джийвс.

— Добро утро, сър.

— Времето изглежда чудесно.

— Извънредно приятно, сър.

— Охлювът е в небесата, чучулигата из трънаците или по-скоро обратното, както съм те чувал да казваш неведнъж. Това, дето надушвам, пушена херинга ли е?

— Да, сър.

— Отдели една порция за Огъстъс, моля те. Сигурно ще иска да я хапне в купичката за супа и да си запази чинийката за млякото.

— Много добре, сър.

Аз се изправих и подложих възглавницата, за да ми е по-удобно. Усещах се безмерно спокоен.

— Джийвс — казах след това, — усещам се безмерно спокоен. Мисля си… Дали си спомняш… Преди няколко дена ти бях казал, че имам остър пристъп на еуфория?

— Да, сър. Спомням си точно думите ви. Казахте, че се чувствате на седмото небе и небесната дъга ви е обгърнала.

Подобно състояние изпитвам и тази сутрин. Мисля, че всичко се нареди много добре снощи, а ти?

— Да, сър.

— Благодарение на теб.

— Много мило от ваша страна, сър.

— Предполагам, старата прародителка е стигнала до задоволително споразумение с Рънкъл.

— Много задоволително, сър. Госпожата току-що ми каза, че господин Рънкъл е бил изключително отстъпчив.

— Значи Тъпи и Анджела ще встъпят в свещен брак, както, се казва?

— Доколкото разбрах от госпожата, почти веднага.

— А в този момент Джинджър и Магнолия Гленденън сигурно оформят подробностите по сключването на своя брак.

— Да, сър.

— А Споуд е с насинено око, което, надявам се, е болезнено. Накратко, отвсякъде изскачат щастливи развръзки. Жалко само, че Бингли процъфтява като зелено… какво беше там. Но човек не може да има всичко.