П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Бях схванал мисълта му. Беше очевидно, че и той като мен искаше да си остане почтен рицар, а човек просто не може да бъде почтен, още по-малко рицар, ако ходи насам-натам да се сгодява с тази и онази и след това им казва, че всичко е свършило. Изглеждаше, че проблемът, надигнал грозната си глава, беше с изключително големи, бих казал KING-SIZE размери, достатъчно голям да провали всички предприети от Джинджър действия по въпроса. Но когато му споменах това с трепетна нотка на съчувствие, а може би съм му стиснал и ръката, не съм сигурен, бях изненадан от кикотенето му, наподобяващо пробит радиатор.

— А, не се тревожи — каза той. — Ситуацията изглежда малко объркана, признавам, но ще се оправя. Ще направя така, че Флорънс да развали годежа.

Каза го с толкова весел, самоуверен, звънлив глас, също като старата ми родственица, когато си правеше сметката как ще накара Л. П. Рънкъл да й играе по свирката, че аз нямах никаква охота, ако това е точната дума, да кажа каквото и да е, което би го отчаяло. И все пак трябваше да попитам:

— Как? — зададох въпроса си аз.

— Много просто. И двамата знаем, че на нея не й трябва човек, който губи. Имам намерение да изгубя изборите.

Това наистина беше идея и бях напълно съгласен с предположението, че ако мама Маккоркадейл го изпревари при гласуването, най-вероятно Флорънс ще го разкара, но според мен имаше нещо, което можеше да провали плана и това беше, че той нямаше никакви гаранции, че ще изгуби изборите. Разбира се, избирателите са като лелите, никога не знаеш какво ще направят в следващия момент, но все пак това е нещо, на което не можеш да разчиташ.

Споменах му това, а той отново демонстрира звука от пробития радиатор.

— Не се тревожи, Бърти. Владея положението. Случи се нещо в едно потайно ъгълче на кметството след обяда, което подсилва моята увереност.

— Какво се случи в това потайно ъгълче в кметството след обяда?

— Първото нещо, което се случи след обяда, беше това, че Флорънс ме замъкна в това ъгълче и ми отправи крайно остри нападки. Точно тогава разбрах, че ще съм най-големият глупак, ако се оженя за нея.

Кимнах в знак на съгласие. В момента, когато тя развали годежа си с мен, бях почувствал духа си толкова възвисен, че запях като славей на свобода.

Едно нещо обаче ме озадачаваше и се нуждаеше от допълнително разяснение.

— Защо Флорънс те е замъкнала в това тъмно ъгълче с цел лични нападки? — попитах. — По принцип, когато тя казва какво е мнението й за някои хора, като че ли получава допълнителен стимул от по-голяма публика. Спомням си как веднъж ми вдигна скандал пред седемнайсет момичета и всичките слушаха с навирени уши, а от това красноречието й достигна сияйни висоти.

Той веднага се зае да ми разяснява нещата. Каза, че ме е подвел.

— Не Флорънс, а Бингли ме замъкна в тъмния ъгъл.

— Бингли?

— Един, дето работеше при мен по едно време.

— И при мен работеше по едно време.

— Наистина ли? Светът е малък, нали?

— Да. Знаеше ли, че се е опаричил?

— Скоро ще се опаричи още повече.

— Но ти каза, че те е замъкнал в един тъмен ъгъл. Защо?

— Защото имаше предложение за мен, което изискваше уединение. Той… но преди да продължа, трябва да изясня нещо по-подробно. Знаеш от историйките за Пери Мейсън, че всеки път, когато Пери каже нещо по време на кръстосания разпит на свидетеля, прокурорът скача от мястото си и вика: „Възражение, Ваша чест. Кучият му син задава въпроса некоректно.“ Та трябва да знаеш, че този Бингли е член на Клуба за камериери и икономи в Лондон, наречен „Ганимед Младши“ и едно от правилата там е, че членовете трябва да вписват делата на своите работодатели в клубната книга.

Щях да му кажа, че всичко това ми е известно, но той продължи, преди да успея да се намеся.

— Такава книга, както можеш да си представиш, съдържа доста компрометиращи неща и той ми каза, че е бил длъжен да напише няколко страници за мен и ако те станат публично достояние, ще изгубя толкова много гласове, че изборите ще се превърнат в нещо като подарък за моя опонент. Добави, че някои хора на негово място биха продали тези материали на противниковия лагер и биха спечелили много пари, но той не би направил такова нещо, защото би било низост. Явно за краткото време, през което сме били заедно, съм спечелил симпатиите му. Никога преди не съм се замислял какъв изключителен добряк е той. Винаги съм го смятал за огромен келеш. Това показва колко несправедлив може да бъде човек към околните.