П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Отново щях да кажа нещо, но той ме заглуши като вълна:

— Трябваше да доуточня, че ръководството на „Ганимед Младши“, имайки предвид значимостта на тази книга, му я било поверило с инструкции да я пази с цената на живота си и той имал постоянните страхове, че злонамерени хора могат да я подушат и да я откраднат. Така че, ако аз я взема при себе си, ще сваля голямо бреме от плещите му. Тогава ще съм спокоен, че никой няма да използва срещу мен нейното съдържание. Бих могъл да му я върна след изборите с някоя и друга лира в добавка като израз на благодарност. Сигурно си представяш усмивката на лицето ми, щом чух това. И през ум не би му минало, че първото нещо, което ще направя, е да я изпратя по човек до редакцията на „Аргус-Римайндър“ и по този начин, сервирайки на тепсия изборната победа на Маккоркадейл, да се освободя от джентълменското ми задължение към Флорънс, която с ужас би се отдръпнала от мен, щом прочете материалите. Чел ли си „Аргус-Римайндър“? Крайно ляв. Не могат да понасят консерваторите. Миналата седмица имаше карикатура, на която бях изтипосан с ръце, изцапани с кръвта на пролетариата мъченик. Не знам откъде им идват тези идеи. Никога не съм проливал чужда кръв освен на боксов мач, а тогава обикновено и моята биваше проливана. За да получиш, трябва да дадеш, нали? Така че набързо уредихме нещата с Бингли. Тогава той не ми даде книгата, защото я бил оставил в къщи, а не остана да пийнем по едно, защото трябвало да се връща бързо, понеже очаквал Джийвс да намине и не искаше да го изпусне. Очевидно са приятели с Джийвс — дружки от клуба, нещо такова. Ще се срещнем утре. Аз ще го възнаградя с цяла кесия злато, той пък ще ми даде книгата, а пет минути след това, ако успея да намеря хартия и канап, тя ще е на път за редакцията. Материалът трябва да излезе вдругиден. Да добавим час, час и нещо, докато Флорънс си купи един брой и, да речем, двайсетина минути да си поговорим, след като го е прочела и доста преди обяд аз ще бъда свободен човек. Как мислиш, колко заслужава Бингли за награда? Не споменахме цифри, но аз мисля най-малко сто лири, защото той наистина заслужава нещо, отговарящо на благородството и добросъвестността му. Както каза той, някои хора на негово място биха продали книгата на противниковия лагер и биха се облажили доста.

По някакво, бих го нарекъл странно съвпадение, той направи пауза на това място и ме попита защо изглеждам като нещо, довлечено от котката, точно както ме беше попитала старата родственица след разговора ми с мама Маккоркадейл. Не знам какви неща домъкват котките в къщи, но би могло да се предположи, че едва ли е нещо много приятно за окото и очевидно, когато съм под влиянието на силни емоции, наподобявам скъпоценна котешка находка. Ясно ми беше защо изглеждам така в този момент. Винаги съм намирал за крайно неприятно да разбиеш надеждите и мечтите на един приятел от детинство и без съмнение това се изписва на лицето ми.

Нямаше смисъл да говоря със заобикалки. Ето още един случай, когато ако нещо ще се прави, трябваше да се направи веднага.

— Джинджър — казах аз, — страхувам се, че имам една лоша новина за теб. Тази книга вече я няма на белия свят. Джийвс ходил при Бингли, забъркал му едно приспивно коктейлче Мики Фин и я взел от него. Сега тя е в неговите книжа.

В началото не можа да схване, та трябваше да му обясня:

— Бингли не е почтен човек, както си мислиш. Напротив, той е мръсник от висша класа. Няма да сбъркам, ако го определя като мазен и подъл гол охлюв. Той откраднал книгата от „Ганимед Младши“ и се опитал да я продаде на Маккоркадейл. Тя го изритала от дома си, защото госпожата е честен човек и тогава Бингли се е опитал да я продаде на теб. Но през това време се появил Джийвс и я взел.

Може би мина цяла минута, докато Джинджър успя да схване казаното, но за мое учудване това ни най-малко не го разтревожи.

— Е, няма нищо. Джийвс може да я занесе до редакцията на вестника.

Поклатих тъжно с глава, защото знаех със сигурност — този път надеждите и мечтите му щяха да получат нов удар между очите.

— Не би го направил, Джинджър. За Джийвс тази книга е свещена. Десетки пъти съм го навивал да унищожи страниците, отнасящи се за мен, но той е непреклонен като Варлаамовото магаре, което, сигурно си спомняш, като се запънало, твърдо отказало всякакво сътрудничество. Джийвс не би я изпуснал от ръцете си.

Джинджър прие това точно както очаквах. Започна да пелтечи, даже зарита масата и сигурно щеше да я направи на парчета, ако не беше от мрамор. Трябва да е изживявал страшна травма, но това, което го терзаеше, предполагах, не беше болката от наранения крак, а болката на душата. Очите му святкаха, ноздрите му трепереха и ако не скърцаше със зъби, значи никога не съм чувал скърцане на зъби.