П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Не би го направил, а?

Беше започнал отново да прилича на кафява мечка.

— Не би, а?… Не би? Ще видим. Изчезвай, Бърти. Искам да помисля.

Изчезнах с удоволствие. Такива изблици на неконтролирани емоции ми се отразяват доста зле.

Най-краткият път до къщата беше през ливадата, но аз не минах оттам. Вместо това се отправих към задната врата. Мислех си, че е задължително да се видя с Джийвс колкото се може по-скоро и да го осведомя за страстите, които бе отприщил. Да го предупредя да стои далеч от Джинджър, докато разпалената му кръв не се успокои.

Никак не ми беше харесало това негово: „Ще видим!“, нито пък скърцането на зъбите му. Разбира се не вярвах, че колкото и разгорещен да беше, можеше да употреби насилие срещу Джийвс. Например да го насини, ако предпочитате тази фраза, но сигурно щеше да му наприказва такива неща, дето да наранят чувствата му и да доведат до развалянето на толкова дружеските им досега отношения. Естествено, не желаех това да се случи.

Джийвс седеше в шезлонг близо до задната врата и четеше Спиноза, а котаракът Огъстъс лежеше в скута му. Бях му подарил Спиноза за Коледа и оттогава той я четеше задълбочено. Аз самият не съм я преглеждал, но неговото мнение е, че това е четиво за зрели хора и си струва да се прочете.

При идването ми Джийвс понечи да се изправи, но аз го помолих да остане на мястото си, защото знаех, че Огъстъс, точно както и Л. П. Рънкъл, негодува, когато го събуждат ненадейно, а човек винаги трябва да зачита чувствата на един котарак.

— Джийвс — казах аз, — получи се доста интересна ситуация и много бих желал да чуя твоето мнение за нея. Много съжалявам, че те прекъсвам точно сега, когато си погълнат от Спиноза и сигурно тъкмо си стигнал до мястото, когато откриват втория труп, но това, което искам да ти кажа, е от голяма важност, така че слушай внимателно.

— Много добре, сър.

— Фактите са следните — казах аз и без всякакво встъпление или както там го наричат, започнах разказа си. — Така стоят нещата — заключих няколко минути по-късно — и мисля, ще се съгласиш, че сме изправени пред доста интересен проблем.

— Безспорно, сър.

— По някакъв начин Джинджър трябва да изгуби изборите.

— Точно така, сър.

— Но как?

— Трудно е да се каже точно в този момент, сър. Вълната на общественото мнение като че ли е взела посока към господин Уиншип. Красноречието на лорд Сидкъп има огромен ефект сред електората и може да се окаже решителният фактор. Господин Сепингс, който е помагал на обяда в ролята на допълнителен сервитьор, каза, че обръщението на господин лорда към Търговската камара на Маркет Снодсбъри е била истински шедьовър на красноречието. Той ми каза още, че благодарение изключително на господин лорда, залозите, които в един момент бяха десет към шест в полза на госпожа Маккоркадейл, сега са изравнени.

— Това не ми харесва, Джийвс.

— Така е, сър, става страшничко.

— Разбира се, ако извадиш на бял свят клубната книга…

— Боя се, че не мога да направя това, сър.

— Да, да. Казах на Джинджър, че за теб тя е нещо свещено. Тогава нищо друго не остава, освен да си размърдаш малко мозъка.

— Ще направя всичко възможно, сър.

— Не се съмнявам, че все нещо ще излезе. Яж много риба. А дотогава, доколкото е възможно, стой по-далеч от Джинджър, защото е в отвратително настроение.

— Разбирам, сър. Силен, неумолим и от бяс обзет.

— Шекспир?

— Да, сър, „Венецианският търговец“.

След това го оставих, доволен, че си поприказвахме и се отправих към гостната, с надеждата да се отдам отново на спокойствие и на Рекс Стаут, който водовъртежът на събитията ме бе принудил да изоставя. Обаче бях закъснял. Старата родственица го беше докопала и сега унесена в четене си седеше в шезлонга. Стана ми ясно, че нямам големи шансове да й го изтръгна от ръцете. Няма човек, който ще го даде без бой, след като веднъж се е докопал до него.

Изненадах се да я видя тук. Мислех, че още седи като квачка над хамака и съдържанието му.

— Здрасти, свърши ли с Рънкъл?

Тя повдигна очи и забелязах леко раздразнение в тях. Предположих, че Неро Улф е дошъл от орхидеената стая и е казал на Арчи Гудуин да се обади по телефона на Сол Пандър и Ори Какмубешеимето и работата се е запекла. При това положение беше съвсем естествено да е недоволна от появяването дори на любимия племенник, когото често е дундуркала в скута си. Преди време, разбира се, искам да кажа, когато съм бил малък.