П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Да, сър.

— Преметнал бащата на Тъпи при една сделка… не, не точно сделка, бащата на Тъпи работел при него и той се възползвал от един текст в договора им, за да ограби плодовете на нещо, което старият Глосъп изобретил.

— Често става така, сър. Финансиращият се стреми да забогатее за сметка на изобретателя.

— А леля Далия се надява да го накара да отпусне известна сума за Тъпи.

— Воден от разкаянието ли, сър?

— Не точно от разкаяние. Старата родственица разчита повече на факта, че от известно време той е под магията на ястията на Анатол и това би трябвало да го е направило по-отстъпчив и по-разбран и очаква от него да изпълни задълженията си и да уреди сметките. Ти като че ли се съмняваш в тази работа, а, Джийвс? Мислиш ли, че ще излезе нещо? Тя вярва, че ще успее.

— Бих искал да споделям нейната увереност, но…

— Но като мен мислиш, че шансовете й да си посвири на него като на музикален инструмент са… да речем — сто към осем?

— Още по-малки, сър. Трябва да отчетем факта, че господин Рънкъл е…

— Да? Колебаеш се, Джийвс. Господин Рънкъл е… какво?

— Изразът, който искам да употребя, ми се изплъзва, сър. Един от тези, които съм ви чувал да използвате, когато намеквате за липсата на лъчезарност и доброта у някой ваш познат джентълмен. Бяхте го използвали за господин Споуд, или по-точно, за лорд Сидкъп, когато отношенията ви още не бяха добили сегашната сърдечност, а също и за чичото на господин Глосъп, сър Родерик. На езика ми е…

— Смрадливец?

— Не — каза той. — Не беше смрадливец.

— Корав тип?

— Не.

— Зъл проклетник?

— Точно това, сър. Господин Рънкъл е зъл проклетник.

— Добре ли го познаваш, за да имаш това мнение? В края на краищата, ти току-що се запозна с него.

— Да, сър, така е, но Бингли, като разбра, че съм на гости у госпожата, ми разказа няколко случки, илюстриращи неговата коравосърдечност и безмилостност. Бингли е работил при него известно време.

— Мили боже! Изглежда той е бил на работа при всички.

— Да, сър. Имаше склонността да се мести от място на място. Никога не оставаше за дълго на една служба.

— Това не ме учудва.

— Но отношенията му с господин Рънкъл продължили по-дълго. Преди няколко години го придружил в Съединените щати и останал с него няколко месеца.

— И тогава разбрал, че си има работа със зъл проклетник.

— Точно така, сър. Ето защо много се опасявам, че усилията на госпожата няма да доведат до задоволителни резултати. Голяма ли е сумата, с която се надява да раздели господин Рънкъл?

— Доста значителна, мисля. Разбираш ли, изобретението на бащата на Тъпи са онези Магически дражета против главоболие и Рънкъл трябва да е натрупал камара пари от тях. Предполагам, че тя ще иска да ги разделят наполовина.

— В такъв случай, принуден съм да призная, че сто към едно е залогът, който един разумен букмейкър би направил за вероятността тя да успее в начинанието си.

Не особено окуражаващо, ще се съгласите. Всъщност можете да определите перспективата като доста мрачна. Бих го нарекъл песимист, само че тогава не можах да се сетя за думата и докато си блъсках главата да измисля нещо от рода на „мрачния Гюс“, което едва ли щеше да е подходящо обръщение към човек с неговото достойнство, през френския прозорец влезе Флорънс и Джийвс, разбира се, се оттегли. Щом разговорите ни биват прекъсвани от появяването на някой, да речем от голямото „Добрутро“, той винаги изчезва като призрак при зазоряване.

До този момент само по време на хранене се бях срещал с Флорънс. Тя, така да се каже, беше хванала едната посока, а аз — другата. Искам да кажа, че докато тя постоянно беше в Маркет Снодсбъри, шетайки насам-натам в полза на кандидата на Консервативната партия, за когото беше сгодена, аз след тази нервнопаралитична среща с вдовицата на покойния Маккоркадейл, се бях отказал от агитираното в замяна на отдаването на някоя достойна книга. Бях се извинил на Джинджър за тази… плашливост ли се казваше? Той го прие необичайно добре и ми каза, че всичко е наред и би желал да стори същото.

Тя изглеждаше прекрасно, както винаги, ако не и повече. Най-малко деветдесет и шест процента от членовете на Клуба на търтеите не биха желали нищо повече от това да могат да бъдат насаме с нея. Аз обаче с голямо удоволствие бих избегнал тази tête-à-tête, защото тренираният ми усет подсказваше, че Флорънс е в едно от нейните лоши настроения, а когато това се случва, инстинктът кара всички, освен най-смелите разбира се, да се покатерят на някое дърво и да се прикрият добре. Обезоръжаващата й красота, за която споменах по-рано, и която е толкова характерна нейна черта, се набиваше най-много на очи.