П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Значи си му забъркал едно коктейлче, а?

— Мисля, че точно така му казват на жаргон, госпожо.

— Винаги ли носиш съставките със себе си?

— Много рядко излизам не запасен, госпожо.

— Човек не знае кога може да потрябват, нали?

— Точно така, госпожо. Възможност за използването им може да възникне по всяко време.

— Е, мога само да ти благодаря. Ти изтръгна победата от зъбите на поражението.

— Много мило от ваша страна да кажете тези думи, госпожо.

— Много съм ти задължена, Джийвс.

— Няма защо, госпожо.

Очаквах в този момент старата прародителка да се обърне към мен и да отбележи, че аз не съм се сетил да забъркам коктейлче на Бингли. Знаете, че е лели на глава не се излиза, така че нямаше никакъв смисъл да се оправдавам, че не разполагам със съставките. Но така или иначе, веселото й настроение я спря от по-нататъшни нападки. Връщайки се на темата за Л. П. Рънкъл, тя каза, че явно днес късметът й работи и въпреки всичко тази вечер ще го притисне.

— Отивам да го намеря още сега — извика тя — и твърдо съм убедена, че ще си посвиря на него като на струнен инструмент. Направи път, млади Бърти, или ще те стъпча в праха. Йо-хо-хо! — добави тя, припомняйки си жаргона от старите ловни дни. — Дръж! Ще избяга! Гони!

Или нещо подобно.

При излизането си, по моя преценка със сто километра в час, прародителката остави напрегната тишина, характерна за сезона на ураганите в Америка, когато ревящият вятър, след като те е разтърсил чак до кътните зъби, отминава на запад, за да се забавлява с други граждани на страната. При такава тишина човек се чувства някак замаян. Погледнах към Джийвс и видях, че е спокоен и равнодушен като стрида, сервирана с черупката. Сигурно от най-ранно детство е свикнал да наблюдава лели, които с вой изхвърчат като куршум от стаите.

— Чу ли какво каза тя, Джийвс?

— „Йо-хо-хо“, сър, ако не греша. Струва ми се, че госпожата добави също и „Дръж! Ще избяга! Гони!“

— Предполагам, че някои екземпляри от семействата Куорн и Пичли постоянно си служат с такива изрази.

— И на мен така ми се струва, сър. Така насъскват хрътките да подновят гонитбата. Разбира се, това трябва да е доста мъчително за лисиците.

— Не бих искал да съм лисица. А ти, Джийвс?

— Определено мога да си представя по-приятни форми на съществуване, сър.

— Не само поради това, че ще те преследват с километри по неравен терен, но ще трябва да слушаш тези мъже, които носят цилиндри и произнасят подобни груби изрази.

— Точно така, сър. Би било изтощително.

Извадих носната си кърпичка и избърсах чело. Последните събития ме бяха накарали да се поизпотя по начина, станал популярен благодарение на фонтаните във Версай.

— Трудна работа, а, Джийвс?

— Да, сър.

— Отваря порите някак си.

— Да, сър.

— Колко спокойно изглежда всичко сега.

— Да, сър. Тишината иде да лекува ударите на шума като мехлем.

— Шекспир?

— Не, сър. Американският писател Оливър Уендъл Холмс. Стихотворението му „Човекът с латерната“. Една моя леля ми го четеше, когато бях дете.

— Не знаех, че си имал лели.

— Три, сър.

— Припряни ли са като тази, дето изхвърча навън?

— Не, сър. Те гледат на света напълно спокойно.

Самият аз започвах да гледам по-спокойно на света. По-леко, ако разбирате какво имам предвид. А със спокойствието започнаха да се появяват и по-великодушни мисли.

— Е, не обвинявам старата за припряността й — казах аз. — Сега се е захванала с едни дела… От голямо…

— Голямо значение ли, сър?

— Точно така.

— Да се надяваме, че посоката няма да се окаже грешна и делото няма да се провали.

— Да, да се надяваме. Посоката да се… какво?

— Окаже грешна, сър.

— Искаш да кажеш „греховна“?

— Не, сър.

— Тогава това не е поетът Бърнс.

— Не, сър. Думите са от пиесата „Хамлет“. От Шекспир.

— А-а, „Хамлет“. Знам го. Веднъж леля Агата ме накара да заведа сина й Том на тази пиеса в Олд Вик. Мисля, че си я бива, само дето си пада малко интелектуална. Сигурен ли си, че не е от поета Бърнс?

— Да, сър. Доколкото знам, този факт е установен.

— Това вече поставя нещата по местата им. Но ние се отклонихме от темата, че леля Далия се е отдала на начинание от много голямо значение. Отнася се за Тъпи Глосъп.

— Нима, сър?

— Очаквах, че ще те заинтригувам. Знам, че винаги си харесвал Тъпи.

— Много приятен млад джентълмен, сър.

— Когато не е завързал гаднярски последната халка над басейна в Клуба на търтеите — да. Всъщност, много е дълго да ти разказвам всичко сега, но най-важното е следното: Л. П. Рънкъл, възползвайки се от едно тълкуване… тълкуване ли се казва?