П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Мислех, че ще се укроти, но сгреших. Обикновено на тази фраза може да се разчита да смири жестокото й сърце, но този път все едно стъпих на мина. Тя изсумтя. Нейното сумтене не е като подсмърчането на мама Маккоркадейл, а прилича повече на експлозия в голям склад за муниции и дори силните мъже се олюляват като ударени от гръм.

— Как така си направил всичко възможно? Нищо не си направил. Заплаши ли го, че ще поискаш да го арестуват?

— Не, това не.

— А стисна ли го за врата, за да го раздрусаш като плъх?

Признах, че и това не ми бе дошло наум.

— С други думи не си направил абсолютно нищо — каза тя и след като премислих още веднъж нещата, трябваше да призная, че е напълно права.

Странно как човек не забелязва тези неща овреме. Чак сега осъзнах, че бях оставил Бингли да води разговора, а аз практически не подхванах с нищо въпроса, по който бях отишъл. Едва ли бих могъл да допринеса по-малко в нашия разговор дори и да бях глухата змия, която споменах по-рано.

Старата родственица стана от шезлонга, на който се беше изтегнала. Беше много ядосана. След време, разбира се, тя щеше да преодолее мъката и отново да заобича своя Бъртрам, но засега не можеше да се пребори с нея и лелинската й обич бе достигнала точката на замръзване. Тя каза мрачно:

— Ще трябва да го направя сама.

— Искаш да се срещнеш с Бингли?

— Ще се срещна с Бингли и ще говоря с Бингли, и ако е необходимо, ще стисна Бингли за врата и ще го раздрусам…

— Като плъх?

— Да, като плъх — каза тя с мрачната увереност на жена, която е хващала плъхове за врата и ги е раздрусвала още когато е била малко момиче. — Трепери „Ормънд“ номер пет, аз идвам.

Показателно за това доколко развоя на събитията беше повлиял на умствените ми процеси, е, че чак десет минути след като старата беше излязла, в съзнанието ми изплува мисълта за Бастабъл, а трябваше да я предупредя за него. Този ревностен служител на Рупърт Бингли беше инструктиран да се погрижи никакъв посетител да не бъде допускан в къщата и не виждах причина той да не се справи със задачата си, когато старата родственица се появи. Знам, че не би използвал физическа сила — наистина при жена с нейната физика това не би било благоразумно, но би могъл да си свърши работата само за минутка, като не я покани да влезе, осигурявайки по този начин нейното, както би го определила мама Маккоркадейл, конфузно оттегляне. Вече си я представях как се завръща, да речем след четвърт час, разярена от поражението си.

Оказах се прав. Двайсетина минути по-късно, докато четях Рекс Стаут, който тя използваше за направляван снаряд, отвън се чу запъхтяно дишане и малко след това се появи самата тя, крачейки с отмерената стъпка на светец около катедралата „Свети Павел“. Дори и не толкова тренирано око като моето би констатирало, че е имала Бастабълов проблем.

Може би щеше да е по-тактично, ако си бях замълчал, но в такива случаи човек винаги чувства, че трябва да каже нещо.

— Как мина? — попитах.

Тя се отпусна на шезлонга, едва сдържайки гнева си. Удари с юмрук по една възглавничка, очевидно й се искаше това да е Бастабъл. Той наистина беше от тези хора, които молят, даже си го просят да се държиш с тях по този начин.

— Не — каза тя, — не можах да вляза.

— Защо? — попитах невинно, все едно не знаех.

— Някакъв иконом-здравеняк ми затръшна вратата под носа.

— Много лошо.

— А аз не успях да си сложа крака и да му попреча.

— Необходимо е да си много бърз в такива случаи. Изисква се най-прецизно изчисляване на момента. Странно е, че аз бях допуснат. Предполагам, моята изисканост е наклонила везните. А ти какво направи?

— Тръгнах си. Какво друго да направя?

— Нищо. Разбирам колко трудно е било.

— Най-влудяващото нещо в цялата работа е, че бях решила да изкрънкам малко пари от Л. П. Рънкъл днес следобед. Чувствах, че днес е най-подходящия момент. Но ако нямам късмет, както е тръгнало, може би ще е по-добре да го отложа.

— Желязото е горещо, а ти няма да ковеш?

— Може би не е достатъчно горещо.

— Е, твоя воля. Знаеш ли, посланикът, който може да проведе успешно преговорите с Бингли, е Джийвс? На него трябваше да възложим задачата. Там, където аз онемявам в присъствието на Бингли, а теб дори не те пускат да влезеш, още преди да си казала „хей“, двамата ще си бъбрят като стари дружки. А Джийвс има и допълнително преимущество. Бингли очевидно е приятелски настроен към него. Нарича го сироп против кашлица.

— Какъв, за бога, сироп против кашлица?