П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Това беше неприятен шок. Не че тя е последният човек, когото бих искал да видя. Начело на списъка е Споуд, а Л. П. Рънкъл веднага след него, но с радост бих се лишил и от нейната компания. Както и да е, аз се изправих вежливо и мисля, че в маниерите ми нямаше нищо, навеждащо на мисълта, че в този момент бих желал да я цапардосам с някоя тухла. Все пак умея добре да прикривам чувствата си. Въпреки това зад спокойната ми фасада се криеше смущението, което винаги ме обзема при всяка наша среща.

С погрешната представа, че съм безнадеждно влюбен и дори залинял по нея, винаги когато пътищата ни се пресекат, тази Маделин не пропуска да ми хвърли един такъв поглед, пропит с нежно съжаление, както направи впрочем и сега. Погледът й беше толкова разтапящ, че успях да възвърна самообладанието си едва когато се сетих, че за мое щастие сега тя е сгодена за Споуд. Когато беше сгодена за Гъси Финк-Нотъл, винаги съществуваше опасността да се отметне, имайки предвид що за чешит беше Гъси с неговата колекция от боклуци. Но в сгодяването й със Споуд имаше нещо наистина успокояващо. Защото, каквото и да ви е мнението за него, не можете да отречете, че той е седмият граф Сидкъп, а всяко момиче, успяло да се докопа до някой седми граф Сидкъп със замък в Шропшир и доход от двадесет хиляди лири на година, едва ли е склонно да се отметне от годежа.

След като ми отправи характерния си поглед, Маделин заговори с глас, наподобяващ бълбукане на захарен сироп, изливащ се от каничка.

— О, Бърти, колко се радвам да те видя отново. Как си?

— Добре. А ти?

— Добре.

— Това е чудесно. Как е баща ти?

— Добре.

Не се зарадвах особено на тази вест. Отношенията ми със сър Уоткин бяха такива, че повече би ме зарадвала новината, че е хванал чума и няма изгледи да се оправи.

— Чух, че си тук — казах.

— Да, тук съм.

— И аз така чух. Добре изглеждаш.

— О, аз съм много, много добре и толкова щастлива.

— Това е добре.

— Всяка сутрин се събуждам с увереността, че ми предстои най-хубавия ден. Днес танцувах на ливадата преди закуска и след това отидох в градината да поздравя цветята с „добро утро“. В една от цветните лехи беше заспал сладък черен котарак. Аз го вдигнах и танцувах с него.

Не й го казах, но по-голям гаф от този не би могла да направи. Ако има нещо на света, което Огъстъс (това е котарака, за който тя спомена) мрази, това е някой да наруши съня му. Сигурно доста я е ругал, макар и в полусънно състояние. Предполагам, че тя е взела това за мъркане.

Маделин бе млъкнала, очаквайки някакъв коментар за малоумните си постъпки, така че казах:

— Еуфория.

— Какво?

— Така се нарича твоето състояние. Знам го от Джийвс.

— А-ха, разбирам. Аз просто го наричам щастие, щастие, щастие.

След като каза това, тя се сепна, потрепери и скри лице в ръцете си, все едно, че е на прослушване за някоя роля и трябва да изиграе угризение на съвестта.

— О, Бърти!

— Да, кажи.

— Толкова съжалявам.

— Ъ?

— Толкова е нетактично от моя страна да ти разказвам за щастието си. Трябваше да се сетя как изживяваш всичко това. Видях как лицето ти се сгърчи от болка, когато влязох и не мога да ти обясня колко много съжалявам, че аз съм причината за тази болка. Животът не е лесен, нали?

— Не много.

— Труден е.

— Тук-там.

— Трябва само човек да бъде смел.

— Горе-долу така е.

— Не трябва да губиш кураж. Кой знае? Може би твоето щастие те чака някъде. Някой ден ще срещнеш друго момиче, което ще те накара да забравиш, че някога си ме обичал. Е, не съвсем. Мисля, че ще остана завинаги някъде в паметта ти, някъде дълбоко в сърцето ти. Ще ти се явявам като мил, нежен призрак, когато гледаш слънчевия залез на летните вечери, а нейде в храстите птичките ще пеят своите приспивни песни.

— Не бих се изненадал — казах, защото учтивостта изискваше да се каже нещо в подобни случаи. — Като че ли си се понамокрила — добавих, за да сменя темата. — Да не е валяло, докато си била навън?

— Малко, но почти не забелязах. Казвах „лека нощ“ на цветята.

— О-о, ти им казваш също и „лека нощ“?

— Разбира се, иначе бих наранила нежните им чувства.

— Добре си решила да влезеш на сухо. Можеше да хванеш лумбаго.

— Не затова влязох. Видях те през прозореца и исках нещо да те питам. Нещо много, много важно.

— Така ли?

— Но ми е толкова трудно. Ще трябва да те попитам както пише в книгите. Знаеш как питат в книгите.

— Кои какво питат в книгите?

— Детективите и тем подобни. Бърти, сега по-добре ли си?