П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Не знам какво бих правила без него.

— О?

— Той показа изключително присъствие на духа.

— О?

— И все пак, толкова съжалявам за бедната мушица.

— Тя сама си го изпроси — отбелязах аз. — Нападателят безспорно беше тя.

— Да, сигурно си прав, но… — обезмушиченото й око зърна часовника над камината и тя изписка тревожно. — Мили боже, толкова ли е късно? Трябва да бързам.

И излезе.

И аз се канех да направя същото, но Споуд ме задържа с едно рязко: „Един момент!“.

Има много начини да кажеш: „Един момент“. Това беше един от най-гадните, произнесен със стържене в гласа.

— Искам да си поприказваме, Устър.

Никога не изгарям от желание за разговор със Споуд, но ако бях сигурен, че просто иска да продължи със своето „О?“, щях да го слушам с удоволствие. Обаче нещо ми подсказваше, че той възнамерява да ми демонстрира по-богат речник и аз заотстъпвах към вратата.

— Някой друг път, а?

— Не друг път, по дяволите. Сега!

— Ще закъснея за вечеря.

— Няма да закъснееш. А ако ти затъкна ченето в гърлото, както най-вероятно ще се случи, ако не слушаш внимателно какво ти говоря, изобщо няма да си в състояние да вечеряш.

Това ми прозвуча доста правдоподобно. Реших да надам едно ухо, както се казва. „Говорете“ — казах и той заговори, понижавайки гласа си до дрезгаво ръмжене и затруднявайки ме в голяма степен да следя за какво става дума. Както и да е, успях да схвана думите „чета“ и „книга“ и това ме поокопити. Ако това щеше да е литературна дискусия, нямах нищо против да обменим някои възгледи.

— Книга? — попитах.

— Книга.

— Искате да ви препоръчам някоя книга? Е, разбира се, това зависи от вкуса на читателя. Джийвс е изключително щастлив, когато се уедини със своите Спиноза или Шекспир. Аз, от друга страна, си падам повече по романите с напрегнат сюжет и тези от типа „кой го извърши?“. За типа „кой го извърши?“ Агата Кристи е винаги безопасен избор. За романите с напрегнат сюжет…

На това място спрях, защото Споуд ме бе нарекъл с много оскърбителни имена и ми бе казал да спра с бръщолевенето, а моята политика е винаги да спирам с бръщолевенето, когато ми го каже мъж с ръст над два метра и пропорционална ширина. Аз млъкнах и той продължи:

— Казах, че мога да те чета като разтворена книга, Устър. Знам ти игричките.

— Не ви разбирам, лорд Сидкъп.

— Тогава трябва да си точно толкова голямо магаре, колкото изглеждаш, което говори много. Имам предвид поведението ти спрямо моята годеница. Като влязох в стаята, те сварих да я милваш по лицето.

Тук трябваше да го поправя, за да изясним някои недоразумения.

— Само брадичката.

— Ба! — каза той или нещо друго, което прозвуча така.

— А трябваше да направя това, за да извадя мушицата от окото й. Просто бях прихванал главата й да не мърда.

— Ти направо я изяждаше с очи.

— Не.

— Ще извиняваш. Аз имам очи и знам кога един мъж е прихванал една брадичка сластолюбиво и кога не. Ти беше очевидно доволен да използваш това извинение, за да омърсиш лицето й с гнусните си пръсти.

— Грешите, лорд Сидкъп.

— Както вече казах, знам ти игричките. Опитваш се да ме отстраниш, да я спечелиш с коварство и това, което искам да предоставя на вниманието ти и ти го подчертавам недвусмислено, е, че ако още веднъж опиташ нещо подобно, най-добре за теб ще бъде да подпишеш полица с някоя застрахователна компания и то в най-скоро време. Ако си въобразяваш, че след като си гост в къщата на леля си, бих се поколебал да те просна на поляната и да потанцувам върху останките ти с подковани ботуши, много грешиш. Бих искал да знаеш, че случайно съм си взел един чифт подковани ботуши.

Изглежда намери финалната реплика за много добра и излезе от сцената. Последвах го след кратък интервал, в който напрегнато премислях казаното от него. Оттегляйки се в стаята си, заварих Джийвс, който ме погледна с неодобрение. Той знае, че й десет минути са ми достатъчни, за да се преоблека, но гледа на бързането с недобро око, защото счита, че в резултат на това папионката, дори и правилно вързана, не достига ефекта на съвършенството.

Пренебрегнах мълчаливото порицание в погледа му. След като бях срещнал погледа на Споуд, проклет да съм, ако този на Джийвс можеше да ме сплаши.

— Джийвс — попитах, — мисля, че си доста добре запознат с одите… древни и съвременни. Кои бяха ония, кръстосвали насам-натам в търсене на плячка?

— Войниците от Мидиан, сър.

— Точно така. Споуд беше ли споменат като един от тях?