П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Сър?

— Питам, защото той дебне наоколо, все едно че е родом от Мидиан. Нека да ти разкажа.

— Страхувам се, че няма да бъде възможно, сър. Гонгът за вечеря бие.

— Да, така е. Но кой го бие? Нали каза, че Сепингс си е легнал?

— Прислужницата, сър. Тя замества Сепингс.

— Харесва ми как гъвкаво върти китката. Добре, ще ти разкажа по-късно.

— Много добре, сър. Връзката ви.

— Какво й е?

— Всичко, сър. Ако ми позволите.

— Добре, давай. Но не мога да спра да се питам дали връзките изобщо имат значение в такъв момент.

— Няма моменти, в които връзките да не са от значение, сър.

Когато слязох за вечеря, настроението ми беше потиснато. Анатол, без съмнение беше дал най-доброто от себе си, мислех си аз, вероятно ще предостави на вниманието на публиката своето Timbale de ris de veau Toulousaine или Sylphides a la creme d’ecrevisses , но там щяха да са и Споуд, и Маделин, и Флорънс, и Л. П. Рънкъл…

Все нещо ще се случи, заключих философски аз.

Общоизвестно е, че когато Бъртрам Устър се захване здраво за работа, не се отплесва да бере маргаритки и да оставя тревата да поникне под краката му. Много хора на мое място, поели ангажимента да агитират за приятел, мераклия за Парламента, преди да започнат, биха изчакали чак до следобеда на следващия ден. Сигурно си казват — какво значение имат тук няколко часа и се запътват към залата за билярд да изиграят една-две партии снукър. Както се изразява Джийвс, в пълна противоположност на тях аз тръгнах веднага след закуска. Едва ли е било по-късно от единадесет без четвърт, когато подкрепен от две-три пушени херинги, препечени филийки, мармалад и три чаши кафе, бихте могли да ме забележите как приближавам до една редица къщички, разположени на алея покрай реката, която някой с нюх към точния израз беше нарекъл улица „Крайречна“. Познавах Маркет Снодсбъри от дълго време и знаех, че това е една от по-шикозните части на градчето, където стопаните сигурно симпатизираха на Консервативната кауза. По тази причина избрах точно тази част за моя първа цел. Искам да кажа, че няма никакъв смисъл да започвам от по-бедните къщи, където всеки поддържа лейбъристите и не само че няма да ти обърне никакво внимание, ами дори може да те замери с някоя тухла. Без съмнение Джинджър си имаше тайфа от поддържници-здравеняци, от ония, дето говорят и плюят през ъгъла на устите си. Та точно те щяха да се погрижат за онази част от електората, дето хвърля тухли.

Бяхме заедно с Джийвс. Но докато аз бях отбелязал като първа цел дом номер едно, неговото намерение беше да пробва номер две. След това аз щях да обработя номер три, а той щеше да направи същото с номер четири. След кратко съвещание бяхме решили, че ако влизаме и двамата заедно, собствениците щяха да останат с впечатлението, че това е посещение на цивилни ченгета и щяха твърде много да се притеснят. Много от хората, живеещи по места като улица „Крайречна“, са предразположени към апоплектични удари в резултат на разкоша, в който живеят, а един гласоподавател, издъхващ на пода от удар, означава един по-малко в списъка на гласувалите. Тези неща трябва да се имат предвид.

— Не мога да разбера, Джийвс — подхванах, тъй като бях потънал в мисли, — защо хората нямат нищо против някой, ама дето никога не са го виждали, да им се изтърси в къщата без даже и… без… как беше? На върха на езика ми е.

— Имате предвид „с ваше позволение“ ли, сър?

— Точно така. Без позволение да започне да им дава акъл за кого да гласуват. Удивен съм от такава волност.

— Такъв е обичаят по време на избори, сър. Обичаят ни кара да се примирим с всичко, както беше казал един мъдър човек.

— Шекспир?

— Бърк, сър. Тази сентенция ще намерите в книгата му „За възвишеното и красивото“. Мисля, че избирателите под влияние на дългогодишна агитация, ще бъдат разочаровани, ако ние не се отбием при тях.

— Значи ще внесем слънчев лъч в техния скучен живот?

— Нещо от този род, сър.

— Е, може и да си прав. Вършил ли си такава работа преди?

— Един или два пъти, сър, преди да постъпя на работа при вас.

— Какви бяха методите ти?

— Очертавах възможно най-кратко главните аспекти на моята теза, след това се сбогувах и се оттеглях.

— И никакви встъпления?

— Сър?

— Не си произнасял никакви речи преди да стигнеш до същината? Не си споменавал Бърк, Шекспир или поета Бърнс?

— Не, сър. Това би ги раздразнило.

Не се съгласих с него. Чувствах, че е на погрешен път и не очаквах нищо, приличащо на триумф в дом номер две. Едва ли има нещо, на което гласоподавателят би се радвал повече, от това да чуе най-новото около Бърк и неговата „За възвишеното и красивото“, а той какво? — доброволно да се откаже от предимствата, които учеността му предоставяше. Почти бях склонен да спра вниманието му върху притчата за дарбите, с която бях добил слава, спечелвайки онази награда за Познаване на Светото писание в училище. Обаче времето напредваше, така че се отказах от тази идея. Само му казах, че според мен той греши. Въведението, настоявах, е много важно. Наричат го разчупване на леда. Искам да кажа, не можеш да се натресеш на някой непознат и да имаш успех с някое рязко: „Ей, вие. Надявам се, че ще гласувате за моя кандидат!“. Колко по-добре е да се каже: „Добро утро, господине. Веднага се забелязва, че сте културен човек, вероятно най-щастлив, когато четете вашия Бърк. Дали сте запознат с неговата «За възвишеното и красивото»?“ И продължавате така, полагайки едно успешно начало.