П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Моля?

— Разбираш какво имам предвид. Отказа ли се от кражбите?

Засмях се безгрижно.

— О, съвсем.

— Толкова се радвам. Вече не чувстваш това непреодолимо желание, нали? Победил си страстта. Казах на татко, че това е било като някаква болест. Казах, че не си могъл да се въздържиш.

Спомних си, че беше представила тази теория на любимия си татко. В това време аз се криех зад един диван — нещо, което бях принуден да правя по-често, отколкото ми се искаше, а сър Уоткин беше отговорил доста рязко, както ми се стори, че точно навикът ми да не се въздържам да слагам ръка на всичко, до което се докопам, е нещото, което не приема. Друго момиче би се задоволило с това, но не и Маделин Басет. Тя цялата беше изтъкана от любопитство.

— При психиатър ли се лекува или само с усилия на волята?

— Само с усилия на волята.

— Чудесно. Толкова се гордея с теб! Борбата трябва да е била ужасна.

— Горе-долу.

— Ще пиша на татко и ще му разкажа…

Тук тя спря и сложи ръка на лявото си око. За човек с моята интуиция не бе трудно да разбере какво се бе случило. Френският прозорец беше отворен, мушици на рояци влизаха, излизаха и изобщо се щураха насам-натам. Човек трябва винаги да си има едно наум за това, когато е в английската провинция. В Америка, разбира се, използват паравани, които карат летящите гадини да се чувстват неуютно, но в Англия това приспособление досега не е намерило подходяща почва и мушиците естествено си живеят живота — препускат насам-натам и от време на време влизат в очите на хората. Една от тях беше влязла в окото на Маделин.

Аз съм последният, който ще отрече, че възможностите на Бъртрам Устър нямат предел, но има една област, в която съм ненадминат. В отстраняването на неща, попаднали в очите на хората, не отстъпвам на никого. Знам какво се казва и какво се прави в такива случаи.

Съветвайки я да не търка окото, аз се доближих до нея с кърпичка в ръка. Спомням си, че уменията при операции от този род научих в Тотли от Гъси Финк-Нотъл, който извади мушица от окото на Стефани Бинг, сега преподобната госпожа Стинкър Пинкър и бяхме на едно мнение, че може да се постигне успех само ако се постави едната ръка под брадичката на пациента, за да се обездвижи главата. Ако не извършите тази предварителна подготовка, усилията ви ще останат напразни. Ето защо това беше първото нещо, което направих, но както си му е присъщо, Споуд беше избрал точно този момент да влезе и да ни сгащи в тази, така да се каже, деликатна близост.

Признавам, че е имало моменти, когато съм се чувствал по-уютно. Споуд, освен че има физиката на гигантска горила, има още и темперамента и злобния нрав на сприхав тигър, които го правят лесна плячка на, както казва Джийвс, „зеленоокий исполин, що гаври се с плътта, преди да я захапе“, т.е. ревността. Обикновено щом такъв човек те свари да държиш брадичката на любимото му момиче, е повече от вероятно да направи опит да разгледа вътрешностите ти, така че, за да избегна това, го поздравих с цялото безгрижие, което съм способен да изиграя пред публика.

— О-о, здравей, Споуд, стари приятелю, искам да кажа, лорд Сидкъп, стари приятелю. Та ето ни тук всички заедно, значи. Джийвс ми каза, че сте тук, а леля Далия разправя, че направо сте шашнали електората с ораторските си способности в полза на Консервативната партия. Трябва да е много приятно да може човек така. То си е дар Божи, разбира се. Някои го имат, някои — не. Аз не мога да говоря пред хора, дори това да е последното желание на умиращата ми баба. Сигурно ще се изтъпаня там, отваряйки и затваряйки уста като златна рибка. Вие сте друго нещо, обаче. Само като се прокашляте и думите потичат като сироп. Страшно ви са възхищавам.

Миролюбиво и добронамерено, нали? На по-благ мехлем от този и то в такова изобилие едва ли съм способен. Сега вече очаквате, че той ще се усмихне глупаво, ще затъпче на едно място и ще измънка едно: „колко мило от твоя страна… тези думи…“ или нещо от тоя сорт. Вместо това обаче той само пристъпи към мен, издавайки гъгнещи звуци на бас от операта, задавен от рибя кост, и аз трябваше сам да поддържам бремето на разговора.

— Тъкмо вадех една мушица от окото на Маделин.

— О?

— Опасна напаст са тези мушици. Трябва да пипне опитна ръка.

— О?

— Мисля, че вече всичко е наред.

— Да, благодаря ти много, Бърти.

Това го каза Маделин, не Споуд. Той продължаваше да ме гледа свирепо, а тя продължи да си опява.

— Бърти е толкова умен.

— О?