П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Тя каза: „а-ха“ и като я попитах защо казва „а-ха“, ми отговори, че се е замислила за тънката си хитрост, а когато я запитах какво има предвид под тънка хитрост, тя отново каза: „а-ха“. Така можеше да си говорим безкрайно, но след малко тя се дотътри до вратата, отвори я, след това погледна през френския прозорец и обясни:

— Рънкъл дойде тук с надеждата да продаде на Том някаква стара сребърна дреболия за колекцията му и тъй като Том се беше покрил, а Рънкъл беше пътувал отдалече, трябваше да го подслоня за през нощта, но по време на вечеря неочаквано ме осени вдъхновението. Помислих си, че ако го убедя да поостане още и го тъпча денонощно с произведенията на Анатол, може и да го умилостивя.

Беше спряла да говори с недомлъвки. Този път разбрах всичко.

— Така че да можеш да поговориш с него да отпусне на Тъпи малко от придобитите по нечестен начин печалби?

— Точно така. Дебна подходящия момент, а когато той настъпи, ще действам светкавично. Казах му, че Том ще се върне до ден-два, което никога няма да стане, защото Том не би приближил и на петдесет мили, докато не дам сигнал: „Чисто е“, така че Рънкъл се съгласи да остане.

— И как вървят нещата?

— Изгледите са добри. Той омеква с всяко ядене. Снощи Анатол ни предложи своя Mignonette depoulet Petit Due и той се нахвърли върху него като тения, която е била от седмици на диета. Когато гълташе последната хапка, блясъкът в очите му означаваше само едно нещо: още няколко такива вечери и номерът ще мине.

Скоро след това тя ме остави, за да се преоблече за вечеря.

Ободрен от мисълта, че след десет минути ще съм насаме със супата и рибата, аз останах на мястото си, потънал в размисъл.

Странно, колко често изпадах в подобно състояние тези дни. Това просто показва как животът се променя. Не мисля, че по-рано ми се е случвало да потъвам в размисъл повече от веднъж на месец.

Едва ли има нужда да ви казвам, че заплетеният случай на Тъпи, така обрисуван от старата кръвна роднина, ме беше заинтригувал сериозно. Сигурно сте на мнение, че човек, който е способен да се обзаложи с вас, че не можете да преминете над басейна е Клуба на търтеите, като използувате само халките, като при това е направил от последната примка, не заслужава никакво съчувствие. Но, както ви бях казал, агонията на този епизод беше отдавна утихнала и положението, в което Тъпи се намираше, предизвикваше у мен болка и състрадание. И макар да се престорих, че смятам плана на старата роднина да размекне сърцето на Л. П. Рънкъл за добър, аз всъщност не вярвах той да свърши работа. Доникъде няма да стигнеш, ако тъпчеш с обилна храна тип, който носи панамена шапка като неговата. Единственият начин да принудиш такъв като Рънкъл да се раздели с част от парите си, е да го отвлечеш, да го затвориш в мазето на някоя отдалечена воденица и да пъхаш запалени кибритени клечки между пръстите на краката му. Но дори тогава той вероятно ще ти даде чек без покритие.

Разкритието за закъсацията на Тъпи наистина беше изненадващо за мен. Знаете как е с приятелите, с които сте постоянно заедно: ако изобщо се замисляте за финансовото им състояние, то вие си казвате, че нямат никакви проблеми. Никога не ми е минавало през ум, че Тъпи може да изпадне в такава сериозна парична недостатъчност, но сега вече разбирах защо е било това забавяне на събирането на епископа и останалите свещеници и започването на шоуто. Мисля, че чичо Том би помогнал много, ако му разрешат, тъй като от проблемния артикул той имаше с чували, но Тъпи си имаше своята гордост и съвсем естествено би се противопоставил на самата идея да бъде издържан от тъста си. Наистина с банкова сметка като неговата, не би могъл разбира се да заведе Анджела да подпишат, но любовта си е любов. Побеждава всичко, както казват.

След като поразсъждавах за Тъпи около пет минути, смених посоката и започнах да разсъждавам за Анджела, към която изпитвах истинска братска обич. Тя бе определено приятна млада сладурана и точно от типа, дето стават добри съпруги, но въпросът е там, че не можеш да бъдеш добра съпруга, ако другата половина от брачната двойка няма достатъчно пари, за да се ожени за теб. На практика единственото нещо, което можеш да направиш, е да кършиш пръсти, да се въртиш насам-натам и да се надяваш нещо да стане. С две думи, едно изтощително очакване. Представях си как цялото това положение кара Анджела да мокри възглавниците със солени сълзи.

Открил съм, че когато човек се замисли, винаги трябва да скрие лицето си в шепи — така мисълта се концентрира и умът не се разсейва. Сега направих точно това и се справях доста добре, когато изведнъж получих странното усещане, че не съм сам в стаята. Долових присъствие, ако смятате, че така звучи по-добре, и не грешах. Отмествайки ръцете си и поглеждайки нагоре, видях, че до мен е застанала Маделин Басет.