П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Тези думи можеха да означават само едно нещо.

— Надяваш се да го привлечеш?

— Такава е целта ми, наистина. Но не за мен. Искам да издействам от него една кръгла сума за Тъпи Глосъп.

Споменатият беше племенник на сър Родерик Глосъп, известният специалист по нервни болести и доста мръднал доктор, един от най-добрите ми приятели днес, но преди време предизвикваше у мен само страхове и загриженост. Той ме нарича Бърти, а аз него — Роди.

Тъпи е една от най-големите ми дружки, въпреки че веднъж ме подведе да се обзаложим, че не мога да премина цялото разстояние над басейна в Клуба на търтеите, като използвам само провесените от тавана халки и когато стигнах до последната халка, открих, че той я е вързал на примка. В този момент не ми оставаше нищо друго, освен да цопна във водата, така както си бях, в безупречно вечерно облекло. В продължение на доста време тази случка беше като нож в сърцето ми, но накрая Времето, този велик лечител, изглади нещата и аз му простих. Тъпи беше сгоден от дълго време за дъщерята на леля Далия — Анджела — и така и не разбрах защо още не са забили сватбените камбанки. Всеки ден очаквах да бъда поканен да разрежа сватбената торта, но поканата така и не дойде.

Естествено попитах дали Тъпи не е в затруднено финансово положение, а тя каза, че не проси хляба си и не рови из боклуците за недопушени фасове, но все пак не разполага с достатъчно в наличност, за да се ожени.

— И то благодарение на Л. П. Рънкъл. Ще ти разкажа цялата история.

— Моля те.

— Виждал ли си някога покойния баща на Тъпи?

— Веднъж. Помня го. Мечтателно старче — типичния разсеян професор.

— Беше химик-изследовател или както там му викат и работеше за „Рънкълс Ентърпрайзис“ — точно от тези, дето си ги гледал по филмите — с бели престилки и току надничат в разни епруветки. И един ден той открил това, което по-късно станало известно като Магическите дражета на Рънкъл — малки таблетки против главоболие. Сигурно ги знаеш.

— Знам ги много добре. Отлично действат срещу махмурлук, въпреки че не могат да се сравняват със съживителното на Джийвс — негов патент. Много са популярни в „Търтеите“. Познавам десетина членове, които се кълнат в тях. Сигурно докарват цяло състояние?

— Така е. Харчат се като вълнените долни гащи в Исландия.

— Тогава защо Тъпи е зле с парите? Не ги ли е наследил?

— Съвсем не.

— Нещо не разбирам. Говориш с недомлъвки, стара родственице — казах и вложих в тона си жилка на раздразнение, защото ако има нещо, което да ме дразни, това е някоя леля да ми говори с недомлъвки. — Ако тези проклети дражета са принадлежали на бащата на Тъпи, то…

— Л. П. Рънкъл претендирал, че не са. Бащата на Тъпи работел при него на заплата и една точка в договора гласяла, че всички открития, направени в „Рънкълс Ентърпрайзис“ са собственост на „Рънкълс Ентърпрайзис“. Така че, когато старият Глосъп умрял, той не оставил много на сина си, докато Л. П. Рънкъл разцъфтявал като зелено лаврово дръвче.

Никога не бях виждал зелено лаврово дръвче, но разбирах какво има предвид.

— Тъпи не е ли могъл да го съди?

— Щеше неминуемо да загуби. Договорът си е договор.

Разбрах какво иска да каже. Също като по времето, когато тя издаваше седмичника „Будоарът на Милейди“, а аз написах статията „Какво носи добре облеченият мъж“. Даде ми пакет цигари за нея, а статията остана нейна собственост. Не че съм получавал предложения от Франция, Германия, Италия, Канада или Съединените щати, но ако бях, нямаше да мога да ги приема. Моят приятел Боко Фитълуърт, който си изкарва прехраната с писане, ми каза, че е трябвало да й продам авторските права само на първите части, но тогава изобщо не се замислих над това. Стават и такива грешки. За такива работи човек се нуждае от агент, разбира се.

Все пак мисля, че Рънкъл е трябвало да включи някаква точка, според която и бащата на Тъпи да получи нещо от тази работа. Казах това на леля и тя се съгласи с мен.

— Разбира се, че е трябвало. Морално задължение.

— Това само потвърждава мнението ми, че Рънкъл е гадина.

— Най-отвратителната. И на всичко отгоре ми казва, че са го предупредили, че ще го посветят в рицарство по време на Новогодишните награждавания в двореца.

— Как могат да посвещават такъв тип?

— Ами че те точно такива посвещават. Известен бизнесмен. Голяма работа. Принос в Британската външна търговия.

— И все пак е гадина.

— Безспорно е гадина.

— Тогава какво прави тук? Ти обикновено не си нарушаваш принципите да не забавляваш гадове. Споуд може. Разбирам защо му позволяваш да отравя имението, въпреки че съм против. Той държи речи в полза на Джинджър и според теб го прави доста добре. Но защо Рънкъл?