П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Искаш да кажеш, че и Флорънс е тук?

— Начело на парада. Изглеждаш ми притеснен.

— Ами нервирам се. И през ум не ми е минавало, че като дойда тук, ще попадна на такъв популационен бум.

— Кой ти е разказвал за популационни бумове?

— Джийвс. Това е една от любимите му теми. Той казва, че ако не се вземат мерки скоро…

— Обзалагам се, че е казал: „Ако своевременно не се предприемат стъпки от съответните инстанции…“

— Всъщност, точно така го каза: „Ако своевременно не се предприемат стъпки от съответните инстанции, скоро половината от населението на света ще трябва да седи на главите на останалата част.“

— Няма нищо страшно, ако си на втория етаж.

— И това го има, разбира се.

— И все пак няма да е много удобно. Ще трябва да се пази равновесие.

— Наистина.

— И не можеш да отидеш на разходка, ако искаш да се поразтъпчеш. Още по-малко да отидеш на лов.

— Никак даже.

Поразмишлявахме малко върху това, което ни предстоеше и си спомням, че дори сегашната ситуация със Споуд, Маделин и Флорънс в имението беше за предпочитане. Естествено че се сетих и за чичо Том. Горкичкият стар веселяк, сигурно е на ръба на нервна криза. Дори един-единствен посетител е твърде много за него.

— Как се чувства чичо Том при това нашествие в неговата колиба? — попитах.

Тя ме изгледа странно или по-скоро недоверчиво.

— Да не би да очакваше да го намериш тук да си свири на банджо? Горкото ми малоумниче, ами че той отпраши за Южна Франция в мига, в който узна каква опасност го грози. Вчера получих картичка от него. Прекарва си чудесно и би желал и аз да съм с него.

— И ти търпиш цялата тази пасмина да опустошава имението?

— Бих предпочела да са някъде другаде, но ги понасям с търпението на светец, защото мисля, че така помагам на Джинджър.

— Как вървят нещата в тази насока?

— Бих казала, че шансовете са петдесет на петдесет. И най-дребното нещо може да наклони везните. След ден-два ще има дебат с опонента и от това зависи много или по-скоро всичко.

— Кой е опонентът?

— Местен талант. Адвокат.

— Джийвс казва, че Маркет Снодсбъри е много консервативно селце и ако избирателите научат за миналото на Джинджър, ще го натирят без да му подадат даже шапката.

— Той има ли минало?

— Не бих го нарекъл така. Бих го определил като обикновени случки. По времето, когато не беше попаднал под магията на Флорънс, той беше доста предразположен към замерване с яйца на електрическия вентилатор, за което биваше и често изхвърлян. От време на време попадаше и в пандиза заради кражба на полицейски шлемове по време на годишното състезание с лодки. Това дали ще му отнеме гласове?

— Да му отнеме гласове? Ако това стане известно в Маркет Снодсбъри, съмнявам се дали изобщо ще спечели един-единствен глас. В големия град това може да остане незабелязано, но не и в Маркет Снодсбъри. Така че, за Бога, не дрънкай на всеки срещнат за това.

— Изглеждам ли ти на такъв, скъпа стара родственице?

— Точно на такъв, бих казала. Сам знаеш каква тиква дебела си.

Щях хубаво да й отвърна на тази клевета, при това доста остро, но прилагателното, което тя използва, ми напомни, че през целия този дълъг разговор не бях я питал за онзи тип с фотоапарата.

— Между другото, за кого твърдиш, че е дебел?! — попитах аз.

— Такъв, който се тъпче с храни, съдържащи нишесте и не внимава за калориите, предполагам. За какво, по дяволите, говориш?

Разбрах, че въпросът ми е бил твърде рязък. Побързах да се изясня:

— Докато се разхождах из имението преди малко, срещнах един охранен субект с панамена шапка с розова панделка и се чудех кой ли е и по какъв начин е отседнал тук. Не ми прилича на някой, на когото ще постелеш килимче с надпис: „Добре дошъл!“. Направи ми впечатление на главорез първо качество.

Като че ли думите ми докоснаха някаква струна в душата й. Тя стана бързо, отиде до вратата и я отвори, след това приближи френския прозорец и погледна навън, очевидно, за да се увери, че никой освен мене няма да чуе. Шпионите в книгите правят същите неща, когато трябва да кажат нещо поверително.

— Мисля, че трябва да ти разкажа за него — каза тя.

Дадох да се разбере, че съм много внимателен слушател.

— Това е Л. П. Рънкъл и от теб искам да използваш целия си чар, с който разполагаш. Трябва да спечелим благоразположението му и да му се подмазваме.

— Защо, важна клечка ли е?

— Важна и още как. Той е голям финансист — „Рънкълс Ентърпрайзис“. Тъпкан е с пари.