Джон Гришам - Окръг Форд

Когато отивам да го нагледам, Лайл спи като бебе. Махнал е ченето си и челюстта му е провиснала, но устните му се разтеглят в доволна усмивка. Няма признаци мистър Хичкок да е помръднал през последните три часа. Така и не ще узнае какво е изпуснал. Проверявам другите стаи, върша работата си и когато всичко утихва, се настанявам на бюрото в приемната с две–три списания.

Декс казва, че от компанията на няколко пъти са намекнали за евентуално споразумение по случая с Хариет Маркъл, преди да се стигне до съд. Той от своя страна недвусмислено заявил, че разполага с доказателства за замазване на инцидента — подправена документация и други улики. Декс е майстор да подмята такива неща, когато разговаря по телефона с адвокати на подобни компании. От „Ейч Ви Кю Ейч“ казали, че искат да избегнат излишния шум при един неприятен съдебен процес. Декс ги уверил, че той ще е по-неприятен, отколкото си представят. С две думи, обичайните адвокатски приказки. Но за мен изводът е, че дните ми са преброени. Ако клетвените ми показания, снимките и копията от документите могат да ускорят сключването на добро споразумение, така да бъде. С радост ще ги извадя на бял свят, а после ще си замина.

С мистър Спърлок често играем на дама в трапезарията към осем вечерта — дълго след вечеря и около час преди официалното начало на дежурството ми. Обикновено сме сами, макар че в понеделник в единия ъгъл се събира групата по плетене, във вторник идва библейският клуб, а няколкото членове на окръжното историческо дружество заседават, когато успеят да съберат три-четири стола на едно място. Дори в свободните си вечери отскачам до тук да поиграем. Иначе трябва да пия с мис Руби и да се давя от цигарения й дим.

Лайл печели девет от всеки десет партии, но не ми пука особено. След срещата с Манди лявата ръка му създава проблеми. Изтръпва, а говорът му е станал по-бавен. Леко е вдигнал кръвното и се оплаква от главоболие. Тъй като разполагам с ключ от аптечното, осигурявам му „Нафред“ за разреждане на кръвта и „Силерал“ — лекарство за хора, претърпели инсулт. Виждал съм десетки инсулти и диагнозата ми клони натам. Съвсем лек мозъчен удар, незабележим за околните — не че някой би обърнал внимание. Лайл е костелив орех, не се оплаква и мрази докторите. Само куршум би го принудил да повика дъщеря си и да й хленчи за здравето си.

— Спомена, че нямаш завещание — подхвърлям небрежно аз, без да откъсвам очи от дъската.

На десетина метра от нас четири дами играят карти, но съм твърдо уверен, че не ни чуват. Всъщност те едва чуват собствените си приказки.

— Мислих за това — казва той.

Очите му са уморени. Рожденият ден, Манди и ударът са го състарили.

— Какво притежаваш? — питам аз така, сякаш изобщо не ме интересува.

— Малко земя и почти нищо друго.

— Колко?

— Две хиляди и шестстотин декара в окръг Полк.

Той се усмихва и прави двойно прескачане.

— На каква стойност?

— Не знам. Но теренът е чист и без ипотеки.

Не съм платил за официална оценка, но според двама специалисти в тази сфера земята струва около сто и двайсет долара за декар.

— Каза, че ще отделиш малко средства за съхранение на бойните полета от Гражданската война.

Лайл е очаквал да чуе точно това. Лицето му грейва, той се усмихва и заявява:

— Страхотна идея. Искам да го направя.

За момент напълно забравя играта.

— Най-добрата организация е във Вирджиния. Дружество за защита на Конфедерацията. Трябва да внимаваш. Някои от тия неправителствени групи отделят над половината си пари за паметници на северняците. Не вярвам, че имаш предвид нещо такова.

— Не, по дяволите.

За секунда в очите му пламва огън и Лайл отново е готов за битка.

— Не и с моите пари — добавя той.

— С радост бих станал твой попечител — казвам аз и премествам един пул.

— Какво означава това?

— Посочваш Дружеството за защита на Конфедерацията като наследник на имуществото, а след смъртта ти парите влизат в попечителски фонд. Така аз или човекът, когото избереш, ще следи внимателно за какво се изразходват.

Той се усмихва.

— Точно това искам, Гил.

— Няма по-добър начин…

— Ти не възразяваш, нали? Всичко ще бъде в твои ръце, след като умра.

Хващам дясната му ръка, поглеждам го право в очите и казвам:

— За мен ще е чест, Лайл.

Мълчаливо правим по няколко хода и аз пристъпвам към последните неизяснени въпроси.

— Ами близките ти?

— Какво за тях?

— Дъщеря ти и синът ти какво ще получат?