Джон Гришам - Окръг Форд

Отговорът му е нещо средно между въздишка, съскане и презрително сумтене, а когато към звука се прибавя извъртане на очи към тавана, веднага разбирам, че скъпите му дечица ще бъдат лишени от наследство. Това е напълно законно в Мисисипи и повечето други щати. От завещанието може да бъде изключен всеки, освен съпругата, ако още е жива. А някои хора се опитват да преодолеят и това ограничение.

— Със сина ми не съм се чувал от пет години. Дъщеря ми е по-богата от мен. Няма да им дам нищо.

— Знаят ли за земята в окръг Полк? — питам аз.

— Мисля, че не.

Повече не ми трябва.

Два дни по-късно из „Тих пристан“ плъзва слух: „Адвокатите идват!“ Благодарение главно на мен се разнася клюката за свиреп съдебен процес, на който роднините на мисис Хариет Маркъл ще разобличат дома и ще получат милиони. Това е донякъде вярно, но мисис Хариет не знае. Тя отново лежи в леглото си — вече много чисто, — хранят я както трябва и я наглеждат. Получава необходимите лекарства и на практика е мъртва за целия свят.

Нейният адвокат, достопочтеният Декстър Ридли от Тюпълоу, Мисисипи, пристига в един късен следобед с малка свита, състояща се от вярната му секретарка и двама сътрудници, облечени като него в черни костюми. Гледат навъсено според най-добрите адвокатски традиции. Екипът е впечатляващ и за пръв път забелязвам подобно вълнение в „Тих пристан“. Никога не съм виждал дома тъй чист и спретнат. Дори пластмасовите цветя върху бюрото в приемната са заменени с истински. Заповед от централата.

Някакъв дребен чиновник от компанията посреща Декс и екипа с широка усмивка. Официалната цел на посещението е да даде възможност на Декс да проучи, фотографира, измери и опипа всичко в „Тих пристан“. Около час той върши това с голямо умение. Такава му е специалността. Трябва „да улови духа на мястото“, преди да го даде под съд. Така или иначе, всичко е чист театър. Декс не се съмнява, че въпросът ще бъде уреден тихо и щедро, без да се стига до дело.

Макар че смяната ми започва едва в девет вечерта, аз се мотая насам–натам както обикновено. Персоналът и старците вече са свикнали да ме виждат по всяко време. Сякаш никога не напускам дома. Но скоро ще го напусна, повярвайте ми.

Розел е заета с вечерята — не готви, напомня ми тя, а просто приготвя. Аз вися в кухнята, досаждам й, разправям клюки и понякога помагам с едно–друго. Тя иска да знае какво са намислили адвокатите и както винаги мога само да предполагам, но излагам редица теории. Точно в шест старците се задават към трапезарията, а аз започвам да нося подноси с буламачите, които им сервираме. Тази вечер желето е жълто.

В шест и половина пристъпвам към действие. Напускам трапезарията и отивам до стая 18, където заварвам мистър Спърлок да седи на леглото и да чете копие от завещанието си. Мистър Хичкок вечеря, тъй че можем да поговорим.

— Някакви въпроси? — питам аз.

Завещанието е дълго само три страници. На места е написано на съвсем ясен език, а другаде така прелива от юридически термини, че дори един професор по право би се затруднил. Декс е гений в съставянето на такива документи. Добавя ясни изречения точно колкото трябва, за да убеди човек, че може и да не знае какво подписва, но че в общи линии нещата са законни.

— Имам един-два… — казва неуверено Лайл.

— Доста са правните термини — обяснявам услужливо аз. — Но е напълно нормално. Смисълът е, че оставяш всичко на Дружеството за защита на Конфедерацията в попечителски фонд под мой надзор. Нали това искаш?

— Да. Благодаря ти, Гил.

— За мен е чест. Да вървим.

Тръгваме, без да бързаме — след удара Лайл върви много по-бавно, — и в крайна сметка стигаме до приемната. Пчелата майка Уилма, сестра Нанси и Труди са си тръгнали преди час. Настанало е затишие, докато сервират вечерята. Декс и секретарката чакат. Двамата сътрудници и човекът от компанията са изчезнали. Лайл сяда, а аз заставам до него, след което Декс методично излага общото съдържание на документа. Лайл почти незабавно губи интерес и Декс го забелязва.

— Това ли искате, мистър Спърлок? — пита той с най-прочувствения си адвокатски тон.

— Да — кимва Лайл. Правните глупости вече са му омръзнали.

Декс вади писалка, посочва на Лайл къде да подпише и добавя своя подпис като свидетел. После нарежда на секретарката си да направи същото. Те гарантират, че Лайл е със „здрав и съхранен разсъдък“. Декс подписва необходимата клетвена декларация, секретарката удря нотариалния печат и документът става официален. Бил съм няколко пъти в същата ситуация. Повярвайте ми, тази жена би заверила всичко. Пъхнете под носа й ксерокопие на Магна Харта, закълнете се, че е оригинал, и тя ще му сложи печат.