Джон Гришам - Окръг Форд

Десет минути след като е подписал завещанието си, Лайл Спърлок седи в трапезарията и вечеря.

Седмица по-късно Декс се обажда с новината, че му предстоят сериозни преговори с големите адвокати на компанията. Решил е да им покаже силно увеличените снимки на мисис Хариет Маркъл, която лежи гола в собствените си нечистотии. Ще опише подправените записки в документацията, но няма да им даде копия. Всичко това ще доведе до споразумение, което ще разкрие моето съучастие. Аз съм къртица, издайник, предател и макар че компанията не може да ме уволни направо — Декс ще ги заплаши, — от опит знам, че е най-разумно да се оттегля.

Най-вероятно ще изхвърлят Уилма, а може би и сестра Ейнджъл. Тъй да бъде. Рядко съм приключвал проект, без някой да бъде уволнен.

На другия ден Декс ми съобщава, че се е договорил — секретно, разбира се — за четиристотин хиляди долара. Сумата навярно изглежда скромна за подобно провинение, но споразумението не е лошо. В подобни случаи щетите се доказват трудно. Не може например да се твърди, че мисис Хариет ходи на работа и излизането й от строя е довело до огромна финансова загуба. Тя няма да види и цент от парите, но се обзалагам, че скъпите й роднини вече се карат кой да грабне лъвския пай. Като посредник аз получавам десет процента комисиона.

След още един ден пристигат двама мъже в черни костюми и страхът обгръща „Тих пристан“. В кабинета на пчелата майка Уилма се водят дълги заседания.

Из целия дом цари напрежение. Обичам тези ситуации и почти цял следобед се крия при Розел, а клюките долитат една след друга. Не спирам да сипя безумни теории и повечето слухове сякаш тръгват от кухнята. Накрая мисис Дрел е уволнена и изведена от сградата. Сестра Ейнджъл споделя съдбата й. Привечер плъзва мълвата, че търсят и мен, затова тихичко се измъквам през страничната врата и изчезвам.

След около седмица ще се върна, за да се сбогувам с Лайл Спърлок и още няколко приятели. Ще довърша клюките с Розел, ще я прегърна и ще й обещая да наминавам от време на време. Ще отскоча до мис Руби да платя наема, да взема баража си и да пийна за последно едно питие на верандата. Сбогуването ще е трудно, но не ми е за пръв път.

Така напускам Клантън след четири месеца престой и потеглям към Мемфис. Не мога да скрия самодоволството си. Това е един от най-успешните ми проекти досега. Печалбата ще ми стигне за цяла година. Отделно мистър Спърлок ми е завещал цялото си наследство, макар че не го осъзнава. (Дружеството за защита на Конфедерацията беше закрито преди години.) Вероятно няма да докосне отново документа преди смъртта си, а аз ще го посещавам достатъчно често, за да съм сигурен, че проклетото завещание лежи заровено в чекмеджето. (Все още навестявам някои от най-щедрите си приятели.) След като умре — а ние ще узнаем незабавно, защото секретарката на Декс всекидневно проверява некролозите във вестниците, — дъщеря му ще долети и ще открие какво е станало. Ще побеснее и съвсем скоро ще наеме адвокати, които яростно ще оспорват завещанието. Ще ме обсипват с кал и не мога да ги упрекна.

В Мисисипи завещанията се оспорват пред съдебни заседатели, а аз нямам намерение да застана под строгите погледи на дванайсет обикновени граждани и да отричам, че съм подвел един възрастен мъж през последните му дни в старческия дом. В никакъв случай. Ние никога не отиваме на съд. Двамата с Декс уреждаме споровете, преди изобщо да се стигне дотам. Обикновено близките откупуват имотите на една четвърт от стойността. Излиза им по-евтино, отколкото да плащат на адвокати за делото. А и те не искат да се излагат в открит и кръвожаден процес, на който ще ги разпитват колко време не са посещавали скъпия покойник.

Изтощен съм след четирите месеца тежък труд. Ще остана ден-два в Мемфис, моя базов лагер. После ще хвана самолет за Маями, където имам апартамент на Саут Бийч. Няколко дни ще събирам тен и ще си почивам, след което ще се замисля за следващия проект.

Както повечето слухове, обикалящи из Клантън, и този беше започнал в бръснарницата, в някое кафене или в деловодството на съда, а щом излезе на улицата, светкавично се разпространи. Горещите клюки профучаваха през площада със скоростта на светлината и често се връщаха при източника в тъй променен и изопачен вид, че озадачаваха своя създател. Такава е същината на слуховете, но понякога — поне в Клантън се случва и да излязат верни.

В бръснарницата в северната част на площада, където мистър Феликс Ъпчърч подстригваше и даваше съвети почти от половин век, слухът бе донесен през едно ранно утро от мъж, който обикновено знаеше какво говори.