Джон Гришам - Окръг Форд

В свободния си ден отскачам с колата до Тюпълоу и му показвам цветни снимки на голата и окървавена мисис Хариет. Представям му копия от записките на дежурните преди и след подправянето им и се договаряме. Декс превключва на бързи обороти, свързва се с близките на Хариет Марюъл и една седмица след инцидента уведомява „Ейч Ви Кю Ейч“, че си имат сериозен проблем. Не споменава за мен, снимките и копията, преди да се е наложило. С подобна вътрешна информация вероятно скоро ще стигне до споразумение и аз пак ще бъда безработен.

По нареждане от централата мисис Уилма Дрел изведнъж става много любезна. Повиква ме да съобщи, че напоследък се справям изключително добре със задълженията си и ще получа увеличение на заплатата. От шест на седем долара, но да не казвам на никого от колегите. Обсипвам я с благодарности и тя решава, че вече сме съюзници.

Късно същата вечер чета на мистър Спърлок статия за някакъв предприемач от Тенеси, който се опитва да изрови с булдозери едно занемарено бойно поле от Гражданската война, за да построи поредния търговски център и няколко евтини жилищни сгради. Местните жители и историческите дружества оказват съпротива, но предприемачът има на своя страна парите и политиците. Лайл е разтревожен и двамата дълго обсъждаме как да помогнем на добрите момчета. Той не споменава за завещанието, а за мен е все още рано да предприема каквото и да било.

По очевидни причини рождените дни в старческите домове са голямо събитие. Добре е да ги празнуваш, докато можеш. В трапезарията редовно се организират празненства с торти, свещи, сладолед, снимки и песни. Ние от персонала полагаме много усилия да създадем весела атмосфера и се стараем тържествата да траят поне половин час. Горе-долу в половината случаи присъстват роднини и това повдига настроението. Ако не дойдат, ставаме още по-усърдни. Всеки рожден ден може да се окаже последен, но навярно същото се отнася и за нас. Е, за някои малко повече.

На втори декември Лайл Спърлок навършва осемдесет и пет. Гръмогласната му дъщеря пристига от Джаксън заедно с две от децата и три от внучетата си. Както винаги, започва да сипе на висок глас оплаквания, претенции и препоръки в жалък опит да убеди скъпия си баща, че ни тормози толкова, защото го обича безкрайно. Носи балони, смешни шапки, готова кокосова торта (любимата му) и шарени кутии с евтини подаръци — чорапи, носни кърпи и шоколади с изтекъл срок на годност. Едната внучка включва грамаден касетофон и за музикален фон пуска песен на Ханк Уилямс (казват, че бил любимият му певец). Друга показва увеличени черно-бели снимки на младия Лайл в армията, пред олтара (за пръв път) и в различни пози отпреди много десетилетия. Присъстват повечето старци, както и доста хора от персонала, включително готвачката Розел, макар да знам, че е дошла заради тортата, а не от обич към рожденика. По някое време Уилма Дрел застава твърде близо до Лайл, който, лишен от селитрата, посяга към огромния й задник. Начинанието се увенчава с успех. Тя надава остър писък и почти всички избухват в смях, сякаш станалото е част от празненството. За мен обаче няма съмнение, че пчелата майка Уилма не го намира за смешно. Дъщерята на Лайл реагира ужасно пресилено — развиква се, удря го през ръката и за няколко секунди атмосферата е много напрегната. Уилма изчезва и не се появява отново до края на деня. Едва ли е виждала такава веселба от години насам.

След час празненството губи инерция и неколцина от приятелите ни започват да клюмат. Дъщерята и нейните отрочета си събират багажа. Време е да си тръгват. Следват прегръдки, целувки и тъй нататък, но обратният път до Джаксън е дълъг. Скоро осемдесет и петият рожден ден на Лайл свършва. С подаръците в ръце го придружавам до стаята. По пътя си говорим за Гетисбърг.

Малко след часа за лягане тихо се промъквам в неговата стая и му връчвам моя подарък. След кратко проучване и две-три телефонни обаждания открих, че наистина е имало капитан Джошуа Спърлок от Десети пехотен полк на Мисисипи. Сражавал се е в битката при Шайло. Родом бил от градчето Рипли — съвсем близо до мястото, откъдето според моите данни е бащата на Лайл. В Нашвил намерих един специализиран магазин за сувенири от Гражданската война (както автентични, така и фалшиви) и платих осемдесет долара за услугата. Подаръкът ми е рамкирано пожълтяло удостоверение за доблест, издадено на капитан Спърлок. Отдясно е украсено с бойното знаме на Конфедерацията, а отляво — с официалната емблема на Десети полк. Не претендира да бъде повече от това, което е — много красива фалшива възстановка на нещо, което изобщо не е съществувало, — но за човек като Лайл, запален по отминалата слава, едва ли има по-ценен дар. Когато го поема в ръце, очите му се навлажняват. Старецът е готов да отиде в рая, но не бива да бързаме.