Джон Гришам - Окръг Форд

— Не разполагаме с цяла нощ — подкани го Крануел.

„Защо не?“, помисли си Стенли. Защо да бързам към собствената си екзекуция? Но вместо да го изрече, той свали очилата и избърса очите си. Бяха влажни не от страх, а от жестоката равносметка, че се е изправил лице в лице с една от своите жертви. Колко още дебнеха някъде там? Защо бе избрал кариера, с която да причинява страдание на бедните хора?

Той избърса носа си с ръкав, намести очилата и заяви:

— Съжалявам. Не бях прав.

— Да опитаме пак — каза Крануел. — Правосъдие или съдебна победа?

— Не е правосъдие, мистър Крануел. Съжалявам.

Джим внимателно сложи папките в чекмеджетата и ги затвори. Кимна на четиримата и те бавно тръгнаха към вратата. Стаята изведнъж се оживи, докато Джим шепнеше на Беки. Дойл каза нещо на последния мъж, който излизаше. Вратата се залюля напред-назад. Джим сграбчи Уейд за ръката, дръпна го и изръмжа:

— Да вървим.

Навън беше много по-тъмно. Те бързо се отдалечиха от стаята, заобиколиха къщата и минаха покрай четиримата мъже, които се суетяха около бараката за инструменти. Докато гледаше сенките им, Стенли ясно чу думата „лопати“.

— Качвай се — нареди Джим и го избута в пикапа. Пистолетът отново проблесна в ръката му и Джим го размаха под носа на Стенли. — Едно погрешно движение и ще го използвам.

С тези думи той затръшна вратата и каза нещо на другите мъже. Стенли дочу как си шушукат и предположи, че организират предстоящата мисия. Лявата врата се отвори и Джим скочи в кабината, размахвайки пистолета. Насочи го към Стенли и каза:

— Сложи ръце на коленете си. Ако ги мръднеш, ще опра оръжието в бъбрека ти и с един изстрел ще направя огромна дупка. Разбра ли ме?

— Да — отвърна Стенли и впи нокти в коленете си.

— Не мърдай ръцете. Наистина не искам да си цапам колата, ясно ли е?

— Да, да.

Потеглиха назад по чакълестата алея и докато се отдалечаваха от къщата, Стенли видя как друг пикап тръгва след тях. Очевидно Крануел бе казал достатъчно, защото сега мълчеше. Носеха се в нощта, като сменяха пътищата и посоките при всяка възможност — черни, асфалтирани и пак черни, на север, после на юг, на изток и на запад. Макар да не поглеждаше, Стенли знаеше, че Крануел държи пистолета с дясната ръка, а с лявата върти волана. Продължаваше да стиска коленете си, обзет от ужас, че всяко движение може да бъде изтълкувано като подозрително. Левият бъбрек започваше да го боли. Беше сигурен, че вратата е заключена и всеки несръчен опит да я отвори просто няма да успее. А и беше вцепенен от страх.

В дясното огледало проблясваха късите светлини на другия пикап, в който навярно бяха екзекуторите със своите лопати. Фаровете изчезваха зад завоите и в низините, но неизменно се появяваха отново.

— Къде отиваме? — попита най-после Стенли.

— Ако питаш мен, направо си за ада.

Отговорът отряза всички възможности и Стенли се зачуди какво да каже сега. Завиха по каменист път, по-тесен от всички останали, и Стенли си помисли: Това е. Гъста гора от двете страни. Никаква къща в радиус от километри. Бърза екзекуция. Тайно погребение. Никой няма да узнае.

Прекосиха един поток и пътят се разшири.

Кажи нещо, човече!

— Правете каквото искате, мистър Крануел, но наистина съжалявам за Майкъл — проговори Стенли, но съзнаваше, че за Джим думите звучат толкова жалко, колкото и за него самия.

Дори да изгаряше от дълбоки, искрени угризения, нямаше да трогне особено семейство Крануел. Все пак не му оставаше нищо друго, освен думите.

— Готов съм да поема част от разноските — заяви той.

— Пари ли ни предлагаш?

— В известен смисъл. Защо не? Не съм богат, но печеля добре. Мога да се включа, като например покрия разходите за болногледачка.

— Дай да се разберем. Значи аз те откарвам у дома жив и здрав, а утре се отбивам в кантората да обсъдим внезапната ти загриженост за издръжката на Майкъл. Пием кафе и хапваме по някоя поничка като стари приятели. Нито дума за тая нощ. Съставяш споразумение, подписваме го, стискаме си ръцете, аз се прибирам и чековете започват да пристигат.

Стенли просто нямаше думи, с които да коментира тази абсурдна идея.

— Знаеш ли, Уейд, ти си една дребна, жалка гадина. Готов си на всякаква лъжа, само и само да си спасиш задника. Ако утре спра пред кантората ти, ще ме чакат десет ченгета с белезници. Млъквай, Уейд, само влошаваш положението. Повръща ми се от твоите лъжи.

Как точно можеше да се влоши положението? Но Стенли премълча и погледна пистолета. Беше зареден. Зачуди се колко жертви са успели да видят оръжието, преди да ги убият.