Джон Гришам - Окръг Форд

— А ти, дребно копеле, каза на съдебните заседатели, че нямаме смелостта да поискаме милион долара. Подчерта, че в действителност се опитваме да се възползваме от нашето момченце. Коя дума използва, мистър Уейд? Не ни нарече „алчни“, а нещо друго. Как беше, Беки?

— Използвачи — подсказа тя.

— Точно така. Посочи към нас, докато седяхме с адвоката си на три метра от теб и съдебните заседатели, и ни нарече използвачи. Никога през живота си не съм изпитвал толкова силно желание да ударя някого.

С тези думи Крануел се хвърли напред и жестоко зашлеви Стенли с опакото на ръката си. Очилата на адвоката отхвръкнаха към вратата.

— Скапана, гадна отрепка — изръмжа Крануел.

— Престани, Джим — намеси се Беки.

В настъпилата дълга, напрегната пауза Стенли постепенно излезе от вцепенението и се помъчи да фокусира погледа си. Единият от четиримата мъже неохотно му подаде очилата. Внезапното нападение сякаш бе смаяло всички, включително Джим.

Той се върна до леглото и потупа Майкъл по рамото, след което се завъртя и впи поглед в Стенли.

— Лъжа номер четири, адвокат Уейд. Вече не знам дали бих си спомнил всичките. Сто пъти съм чел стенограмата от делото — общо над хиляда и деветстотин страници — и винаги откривам нова лъжа. Например когато каза на заседателите, че големите обезщетения са вредни, защото вдигат цената на здравните грижи и застраховки. Помниш ли, адвокат Уейд?

Стенли сви рамене, сякаш не беше сигурен. Шията и раменете му бяха почнали да се схващат и дори този простичък жест му причини болка. Лицето му пламтеше, ушите му кънтяха, слабините му все още бяха мокри, а нещо му подсказваше, че това е само първият и най-лекият рунд.

Джим погледна четиримата мъже и попита:

— Помниш ли, Стив?

— Аха — потвърди единият.

— Стив ми е брат, чичо на Майкъл. Той чу всяка дума в съда, адвокат Уейд, и те мрази не по-малко от мен. Но нека да се върнем към лъжата. Ако отсъждат ниски или никакви обезщетения, съдебните заседатели би трябвало да се радват на евтини медицински грижи и застраховки. Така ли е, Уейд? Нали такъв беше блестящият ти аргумент? Заседателите се хванаха. Не бива тия алчни адвокати и наглите им клиенти да съсипват системата и да забогатяват. В никакъв случай. Трябва да опазим застрахователните компании. — Джим погледна своите заседатели. — Е, момчета. След като адвокат Уейд уреди докторът и застрахователната компания да не платят нито цент, кой от вас забеляза да са паднали цените в здравеопазването?

Никой не пожела да отговори.

— Между другото, Уейд, знаеше ли, че по време на делото доктор Трейн е притежавал четири мерцедеса? Един за него, един за жена му и два за децата му, които още ходеха на училище?

— Не.

— Какъв защитник си тогава? Ние го знаехме. Моят адвокат си свърши работата. Научи всичко за Трейн, но не можа да го изтъкне в съда. Правилата не го разрешават. Четири мерцедеса. Сигурно се полагат на един богат доктор.

Крануел пристъпи към шкафа, отвори горното чекмедже и извади дебел сноп документи, здраво стегнати в синя пластмасова папка. Стенли я разпозна веднага, защото подът на кантората му беше осеян с подобни папки. Съдържаха съдебни стенограми. Очевидно преди време Крануел бе платил на съдебния стенограф известна сума, за да се сдобие със собствено копие от всяка дума, изречена на процеса за лекарска небрежност срещу доктор Трейн.

— Помниш ли съдебен заседател номер шест, адвокат Уейд?

— Не.

Крануел прелисти няколко страници, нашарени с бележки в зелено и жълто.

— Погледни само подбора на заседателите, адвокат Уейд. В даден момент моят адвокат попита кандидатите дали някой от тях работи в застрахователна компания. Една дама отговори утвърдително и беше освободена. Някакъв джентълмен на име мистър Рупърт не каза нищо и беше включен в състава. Наистина не работеше в застрахователна компания, защото току-що се беше пенсионирал след трийсет години работа в бранша. По-късно, след процеса и обжалването, узнахме, че мистър Рупърт е бил най-яростният защитник на доктор Трейн по време на закритите съвещания. Непрестанно говорел и реагирал остро, ако някой от другите заседатели отворел дума за обезщетение. Случайно да ти е познат, адвокат Уейд?

— Не.

— Сигурен ли си? — Крануел изведнъж остави папката и направи крачка към Стенли. — Сигурен ли си, адвокат Уейд?

— Да.

— Как е възможно? Цели трийсет години мистър Рупърт е бил представител на „Съдърн Мючуъл“ за северната половина на Мисисипи. А твоята фирма е обслужвала редица застрахователни компании, включително и „Съдърн Мючуъл“. Нима твърдиш, че не си познавал мистър Рупърт?