Джон Гришам - Окръг Форд

— Доколкото си спомням, твоят експерт се изсмя на нашите сметки и каза, че грижите за Майкъл ще струват по-малко от десет хиляди на година. Помниш ли, адвокат Уейд?

— Да.

— Да приемем ли, че не си бил прав? Имам фактури.

— Там са — подхвърли Беки и посочи черния метален шкаф. Това бяха първите й думи.

— Няма нужда. Вярвам ти.

Джим размаха два пръста.

— Лъжа номер две. Същият експерт заяви, че няма да е необходима постоянна болногледачка. Голяма работа, че малкият Майкъл ще полежи като зомби две-три години. Нали после ще умре и всичко ще бъде наред. Той категорично отхвърли идеята, че Майкъл се нуждае от постоянни грижи. Беки, ще му разкажеш ли за грижите?

Дългата й коса беше съвсем прошарена и вързана на опашка. В очите й се четяха тъга и умора. Тя не се опитваше да скрие тъмните кръгове под тях. Изправи се и пристъпи към една вратичка до леглото. Отвори я и извади малка сгъваема кушетка.

— Спя на нея почти всяка нощ. Не мога да го оставя сам заради гърчовете. Понякога Дойл ме замества, друг път Джим, но някой трябва да бъде до него през цялата нощ. Гърчовете винаги идват тогава. Не знам защо. — Тя прибра кушетката и затвори вратичката. — Храня го четири пъти дневно, на малки порции. Уринира пет пъти и поне два пъти отделя изпражнения. Невъзможно е да предвидиш кога. Случва се по всяко време. Гледам го вече единайсет години и няма разписание. Къпя го два пъти на ден. Чета му, разказвам му приказки. Рядко напускам тази стая, мистър Уейд. А когато не съм тук, се чувствам виновна. Думата „постоянни“ изобщо не дава ясна представа какви всъщност са грижите.

Тя отново седна на старото кресло до леглото на Майкъл и се загледа в пода.

Джим продължи изложението си.

— Както сигурно си спомняш, в съда нашият експерт подчерта нуждата от целодневна болногледачка. Ти обясни на заседателите, че това са празни приказки. Мисля, че употреби думата „брътвежи“. Просто сме се опитвали да изкопчим пари. Представи ни като алчни копелета. Помниш ли, адвокат Уейд?

Стенли кимна. Не помнеше точните думи, но със сигурност би казал нещо подобно в разгара на делото.

Три пръста.

— Лъжа номер три — обяви Крануел на своите съдебни заседатели. Четиримата мъже имаха приблизително еднакво телосложение, подобен цвят на косата и протрити работни гащеризони, досущ като него. Очевидно бяха роднини. Джим продължи: — Миналата година изкарах четирийсет хиляди долара, адвокат Уейд, и платих данъци за всеки спечелен цент. Не получавам облекчения, каквито се полагат на хитреци като теб. Преди Майкъл да се роди, Беки работеше като помощник-учителка в Карауей, но спря по очевидни причини. Не ме питай как свързваме двата края, защото нямам представа. — Той махна с ръка към четиримата мъже. Приятелите и местните църкви ни оказват голяма помощ. От щата Мисисипи не получаваме нищо. Не е логично, нали? Доктор Трейн се отърва, без да плати и един цент. Застрахователите му, банда мошеници от Севера, също се измъкнаха невредими. Богаташите погубват хора, а после си тръгват безнаказано. Би ли ми обяснил как става така, адвокат Уейд?

Стенли мълчаливо поклати глава. С възражения нямаше да спечели нищо. Слушаше, но в същото време мислите му отлитаха към онзи момент в близкото бъдеще, когато отново щеше да бъде принуден да моли за милост.

— Нека поговорим за друга лъжа — продължи Крануел. — Нашият експерт каза, че вероятно можем да наемем болногледачка на половин ден за трийсет хиляди годишно. И това е едва долната граница. Трийсет за гледачката и още толкова за разноските прави шейсет хиляди в течение на двайсет години. Сметката беше проста, милион и двеста хиляди. Но адвокатът ни се уплаши, защото нито един съд в окръга не беше обсъждал обезщетение от един милион. По онова време най-високата присъда, издадена осем години по-рано, беше за двеста бона, и то след обжалване, както твърдеше той. Мръсници като теб, мистър Уейд, застрахователните компании, на които слугуваш, и политиците, които те купуват с големите си пари — всички имате грижата да поставяте на място дребните хора като нас и алчните защитници, които наемаме. Нашият адвокат ни увери, че е опасно да искаме милион, защото никой друг в окръг Форд няма толкова пари. Защо да ги дават на нас? Преди делото разговаряхме часове наред и накрая решихме да поискаме по-малко. Деветстотин хиляди, помниш ли, адвокат Уейд?

Стенли кимна. Всъщност не помнеше.

Крануел пристъпи по-близо и го посочи с пръст.