Джон Гришам - Окръг Форд

Още една крачка напред. Задаваше се друга плесница.

— Не знам кой е.

Крануел вдигна ръка, разпери пръсти и ги размаха пред своите заседатели.

— Лъжа номер пет. Или шест? Вече им изпуснах бройката.

Стенли се стегна за удара, но ръката не посегна към него. Вместо това Крануел се върна до шкафа и извади още четири папки от горното чекмедже.

— Близо две хиляди страници лъжи, адвокат Уейд — каза той, докато трупаше папките една върху друга.

Уейд въздъхна от облекчение, след като временно се бе отървал от насилието. Вгледа се в евтиния линолеум между обувките си и мислено призна, че отново е попаднал в капана, който тъй често щракваше около образованите хора, когато започваха да вярват, че останалото население е глупаво и невежо. Крануел беше по-умен от повечето адвокати в града. И определено по-добре подготвен.

Въоръжен с цял куп лъжи, той беше готов да продължи.

— И, разбира се, адвокат Уейд, досега изобщо не споменахме за лъжите на доктор Трейн. Вероятно ще кажеш, че те не са твоя грижа.

— Той даде показания, не аз — прибързано вметна Стенли.

Крануел се изсмя мрачно.

— Добър опит. Трейн е твой клиент. Ти го призова да даде показания, нали?

— Да.

— А преди да го направи, му помогна да се подготви за делото, нали?

— Това се очаква от адвокатите.

— Благодаря. Значи адвокатите участват в подготовката на лъжите. — Последното не беше въпрос, а и Стенли нямаше желание да възразява. Крануел прелисти няколко страници и добави: — Ето един пример за лъжите на доктор Трейн, поне според нашия експерт — чудесен човек, който все още работи, не е загубил лекарските си права, не е алкохолик или наркоман и не е избягал от щата. Помниш ли го, адвокат Уейд?

— Да.

— Доктор Паркин, прекрасен човек. Ти му се нахвърли като звяр, разкъса го пред съдебните заседатели, а когато седна, изглеждаше адски доволен от себе си. Помниш ли, Беки?

— Разбира се — отвърна веднага тя.

— Ето какво каза доктор Паркин за своя добър колега Трейн. Лекарят не е диагностицирал правилно родилните болки, когато Беки за пръв път е пристигнала в болницата. Не е трябвало да я връща у дома, където тя е останала още три часа, а той си е отишъл вкъщи да спи. Трейн твърдеше, че я е отпратил, защото според онова, което видял на монитора, не е имало данни за предстоящо раждане. Истината е, че въобще не е погледнал. След като Беки била отново в болницата и доктор Трейн най-сетне пристигнал, й назначил питоцин в продължение на няколко часа. Не забелязал опасността за плода и за втори път не разчел правилно данните на монитора. Според тях състоянието на Майкъл рязко се влошило. Докторът не преценил, че питоцинът засилва контракциите на матката. Отхвърлил раждането с вакуум и направи цезарово сечение с три часа закъснение. Така допуснал да се стигне до задушаване и хипоксия, които могат да бъдат предотвратени при правилно и навременно цезарово сечение. Звучи ли ти познато, адвокат Уейд?

— Да.

— А спомняш ли си как като един блестящ адвокат изложи пред заседателите безспорния факт, че нищо от горното не е вярно? Каза, че доктор Трейн се е придържал към най-висшите стандарти за професионално поведение и дрън-дрън-дрън.

— Това въпрос ли е?

— Не. Но ето ти един. Заяви ли пред заседателите в заключителната си реч, че доктор Трейн е сред най-добрите лекари, които си срещал? Нарече ли го истинска звезда в нашата община, водач, човек, на когото би поверил семейството си, велик лекар, който трябва да бъде спасен от чудесните хора в окръг Форд?

— Минаха осем години. Наистина не си спомням.

— Тогава да отворим на страница 1574 в том пети. Съгласен ли си? — Крануел издърпа една папка и я прелисти. — Искаш ли да прочетеш блестящите си думи, адвокат Уейд? Те са тук. Непрекъснато си ги преповтарям. Хайде да ги погледнем и да оставим лъжите да говорят сами за себе си.

Той размаха папката пред лицето на Стенли, но адвокатът поклати глава и се загледа встрани.

Може би от шума, от осезаемото напрежение в стаята или просто от дефектните връзки в нервната му система Майкъл изведнъж се раздвижи. Гърчът го обхвана от главата до петите и след миг той се разтресе бързо и яростно. Беки скочи безмълвно и застана до него с целенасоченост, породена от дълъг опит. За момент Джим забрави за адвокат Уейд и пристъпи до леглото, което се тресеше. Старите му сглобки и пружини затракаха оглушително. Дойл изникна от дъното на стаята и тримата Крануел се заеха да успокояват Майкъл. Беки шепнеше утешителни думи и нежно държеше китките му. Джим притискаше парче мека гума в устата му. Дойл бършеше главата на брат си с влажна кърпа и повтаряше: „Всичко е наред, братле, всичко е наред.“