Мери Кларк - През цялата нощ

— Не. Никога.

— Разбира се, че не. Защото просто не беше мила стара сладурана. Беше груба, упорита и свадлива. Но тъкмо там е въпросът. И след всичкото онова обикаляне с Айлийн най-после да го проумея, докато си седя вкъщи.

Въпреки че мачът беше напрегнат, Уили насочи цялото си внимание към Алвира.

— За какво говориш, мила?

— Семейство Гордън никога не са виждали Беси — триумфално отвърна тя. — Просто са видели някаква жена да подписва завещанието си. Вик и Линда са вмъкнали в къщата някого, докато Беси е гледала сериалите си.

Два часа по-късно Алвира и Уили пристигнаха в дома на Кейт заедно с Джим и Айлийн Гордън. Вече бяха предупредили монсеньор Ферис, сестра Корделия и сестра Мейви Мери да ги чакат там и ги завариха да седят в салона при също толкова озадачената Кейт.

— Какво става, Алвира? — попита Корделия.

— Ще видиш. Наследниците ще дойдат, нали?

— Семейство Бейкър ли? — рече Кейт. — Да, казах им, че ще дойдете и че имаш изненада за тях.

— Прекрасно. Кейт, не се познаваш с тези мили хора, нали? Джим и Айлийн Гордън са били свидетели — или поне са си мислели, че свидетелстват на подписването на завещанието.

— Мислели са си, че свидетелстват ли? — попита свещеникът.

— Точно така. Айлийн, разкажи ни какво се случи, когато сте дошли тук — помоли я Алвира.

Със сериозно изражение на приятното си лице Айлийн Гордън отвърна:

— Ами, ако си спомняш, бяхме отишли да покажем на господин Бейкър прекрасен мезонет на Западна осемдесет и първа улица точно срещу музея. Това е една от най-красивите сгради в…

— Айлийн — прекъсна я Алвира, като се мъчеше да скрие раздразнението си, — моля те, разкажи ни за завещанието.

— А, да, добре. Позвъни госпожа Бейкър и когато пристигнахме тук с господин Бейкър, тя ни помоли да влезем вътре тихо. Каза, че в салона имало възрастна жена, която не обичала да я смущават, докато гледа сериалите си. Вратата беше затворена и ние се качихме на пръсти в спалнята, където ни очакваше госпожа Маър.

— Възрастна жена в салона! — избухна Кейт. — Това е била Беси!

— Тогава кой е бил в спалнята? — попита монсеньор Ферис.

Чуха, че семейство Бейкър слизат по стълбите.

— Защо не попитаме Вик? — предложи Алвира, когато двамата влязоха в салона. — Вик, коя е била жената, която сте облекли в розовата нощница на Беси? Може би някоя актриса? Още една измамница, която е участвала в плана ви? — Той понечи да отговори, но тя не му даде възможност. — Имам снимки на Беси. Направихме ги само преди няколко седмици, в Деня на благодарността — в близък план. — Подаде снимките на семейство Гордън. — Повторете онова, което ми казахте.

— Това определено не е жената, която лежеше на леглото и подписа онова завещание — отвърна Джим Гордън.

— Да, има известна прилика, но не е същата жена — потвърди Айлийн.

— Разкажи ни останалото, Айлийн — рече Алвира.

— Когато слязохме долу, вратата на салона беше отворена и видяхме възрастна жена. Седеше на онова кресло — посочи към стола на Беси тя. — Не погледна към нас, но я видяхме в профил — тя вече определено беше жената от снимките на Алвира.

— Това достатъчно ли ти е, Вик? — попита Уили. — Утре сутрин Кейт ще подаде иск за оспорване на завещанието, семейство Гордън ще разкажат всичко и най-късно след няколко дни ще повдигнат обвинение срещу вас, измамници такива.

— Мисля, че е време да се изнесем — побърза да заяви Вик Бейкър. — Кейт, заради това недоразумение ние незабавно ще напуснем къщата. Ела, Линда. Веднага ще си съберем багажа.

— На добър път. Надявам се да се озовете в затвора — извика след тях Алвира.

— Ти ме помоли да донеса шампанско — няколко минути по-късно каза на Алвира монсеньор Ферис, докато стояха в трапезарията. Той отвори бутилката.

— Сега разбирам защо.

Сестра Корделия и Кейт едва започваха да осъзнават значението на случилото се.

— Вече не се налага да напусна дома си — развълнувано рече Кейт.

— А на мен няма да ми се наложи да изоставя децата си — възкликна сестра Корделия. — Благодаря ти, Господи!

— За Алвира — сестра Мейви Мери вдигна чашата си.

За миг лицето на монсеньор Ферис помръкна.

— Сега остава само да открием онова изчезнало дете и да си върнем откраднатия потир на епископа.

— Както Алвира винаги казва, „никога не е късно“ — гордо отвърна Уили. — И както винаги казвам аз, залагам на нея.

Както беше обещал, в понеделник следобед Лени взе Стелина от училище.