Мери Кларк - През цялата нощ

— Да се надяваме, че можем да разчитаме на това — съгласи се шефът му.

Последната репетиция за коледното тържество бе насрочена за петък следобед и Лени се погрижи да присъства. Той обясни на сестра Корделия и сестра Мейви Мери, че тъй като щял да е на работа в четири часа в понеделник, не искал да пропусне единствената възможност да види дъщеря си като Благословената майка.

С угодническа усмивка им каза, че бабата на Стелина била много болна, но че той винаги щял да се грижи за своето момиченце.

— Ние двамата с теб ще победим света, нали така, Стар? — попита, като галеше детето по косата. — Дори ще те науча да решиш тези твои прекрасни къдрици. — Той се усмихна на монахините. — Баба вече не може да ти слага както трябва шнолата.

Жените кимнаха с каменни лица. После сестра Корделия се извърна и плесна с ръце.

— Добре, деца, заемете местата си за последната репетиция. А, ето те, Уили. Страхувах се, че си ни забравил.

Уили и Алвира се качваха по стълбището. Брат й се усмихна:

— Корделия, до Коледа остава само една седмица. Ако щеш вярвай, но трябваше да пазарувам.

— А аз трябваше за последен път да отида при семейство Гордън — рече жена му. — Днес направо ме изхвърлиха. Били усетили, че не съм готова да направя правилния избор, и ми дадоха имената на някои от конкурентите си в случай, че искам да продължа да търся ново жилище през остатъка от живота си.

— В такъв случай трябва да приемем, че добрият Господ иска да закрием Детския център до първи януари — отвърна Корделия. — И не се чувствай виновна, Алвира. Ти направи всичко възможно, за да докажеш, че завещанието на Беси е фалшиво. — Тя подкани децата: — Хайде да започваме репетицията.

После отново се обърна към Алвира, сниши глас и почти незабележимо кимна с глава към Лени: — Онзи човек е бащата на Стелина. Седни до него. Той се опитва да ни направи добро впечатление, така че със сигурност ще разговаря с теб. Опитай се да измъкнеш от него каквото можеш. Струва ми се, че си е наумил нещо.

Сестра Корделия се оказа права. Лени наистина беше приказлив. По време на цялата репетиция обясняваше как се отказал от добра работа в Средния Запад, защото Стар ужасно му липсвала, но не можел да я откъсне от любимата му леля. От време на време прекъсваше разказа си, за да отбележи колко мили били децата. Междувременно разказа на Алвира за красивото ирландско момиче, за което навремето бил женен — майката на Стар.

— Казваше се Роуз О’Трейди. Много обичахме да танцуваме. Когато бяхме в някое заведение, исках оркестъра да свири „Сладката Роузи О’Трейди“ и тихичко й я пеех.

— Какво стана с нея? — попита тя.

— Не споделям това с много хора. След раждането получи толкова тежка депресия, че се наложи да постъпи в болница. После… — Тук гласът му секна. — Не я пазеха достатъчно внимателно — драматично прошепна.

„Самоубийство“ — помисли си Алвира.

— О, ужасно съжалявам — искрено каза тя.

— Леля ми обясни на Стар, че майка й била болна и трябвало да замине надалеч и че навярно никога няма да се върне. Аз исках да й кажем, че майка й е мъртва, но баба й продължава да се съпротивлява — продължи той, доволен, че толкова добре разиграва измислената си версия.

Наложи се за кратко да прекъснат репетицията, когато Рашид, третият влъхва, изпусна съда с мирото.

— Няма нищо, Рашид — извика сестра Корделия, когато видя сълзите в очите му. Сестра Мейви Мери се втурна да събере парчетата. — Всичко е наред, продължавайте, деца.

Уили седна на пианото. Бе време за заключителната сцена.

— „Спи, мое дете, спи спокойно…“ — тихо запя той.

Коленичили до люлката, Стелина и Джери вдигнаха поглед.

— „Бог ангели ще прати да бдят над съня ти…“ — подеха те.

— Много хубава песен — каза Лени. — Напомня ми за…

— Шшт! — „Господи, не може ли да млъкне поне за да чуе детето си?“ — помисли си Алвира, вече толкова ядосана, че ако имаше лепенка, сигурно щеше да му залепи устата. Забеляза, че когато мъжът беше заговорил, Стелина погледна към него и после засрамено се извърна.

„Детето разбира какъв е баща му — каза си. — Бедното момиченце, днес наистина изглежда малко раздърпано. Косата му е разрошена, а обикновено толкова добре е сресано. Но пак е красиво, с тази дълга почти до кръста къдрава тъмноруса коса, с тази чудесна кожа и проницателни кафяви очи. Лицето му е тъжно и прилича на възрастен човек. Защо животът на някои деца започва толкова ужасно?“