Мери Кларк - През цялата нощ

Същата нощ Алвира отново не можа да заспи. В един часа след полунощ най-после се отказа, отиде в кухнята, направи си чай и пренави записа от начало.

„Еркюл Поаро — каза си. — Мисли като него!“

В седем, когато Уили влезе в кухнята, я завари развълнувана.

— Уили, може би успях да разплета случая — с щастлива усмивка съобщи тя. — Всичко започва с подписа на Беси. На копието не се забелязва много. Тази сутрин лично ще отида в съда и ще разгледам оригинала. Човек никога не знае какво може да открие.

— Ако изобщо има нещо, ти ще го откриеш, скъпа — отвърна мъжът й. — Залагам на теб.

Предлагаха му нещо голямо — по-голямо дори от работата, която вършеше за онази фалшива компютърна фирма. Лени реши да поеме риска — един голям удар и щеше да се уреди за години наред. Освен това смяташе, че е време да замине за Мексико, особено след като майката на Стар се намираше в Ню Йорк и я търсеше.

Статията в „Ню Йорк Глоуб“ го беше уплашила. В нея подробно се описваше историята на момиченцето. Ами ако някой от любопитните съседи в блока им се замислеше и си спомнеше, че Лени се е появил с бебето си точно преди седем години? Тази мисъл сериозно го безпокоеше. А кой знае? Някой дори можеше да си спомни старата синя количка с петно от едната страна.

За случая постоянно се говореше дори по местните радиостанции. Дон Аймъс се занимаваше само с него. Беше повикал в студиото началника на полицията и той каза, че ако някой е взел бебето, могат да го обвинят в отвличане.

— Когато намерите ценен предмет и не знаете кой е собственикът, би трябвало да го предадете — заяви началникът. — Такъв е законът. А какво би могло да е по-ценно от новородено човешко същество?

После двамата с Аймъс разговаряха за писмото, което се цитираше дословно в статията.

— Фактът, че майката е искала детето й да попадне при добро семейство, не означава просто каквото и да е семейство — отбеляза началникът на полицията. — Когато тя се е отказала от бебето, то е попаднало под опеката на властите и сега от името на тези власти ние го искаме обратно. Надявам се, че ако някой дори само подозира кой може да е взел детето, незабавно ще ни съобщи. Гарантирам, че анонимността му ще бъда запазена и ще получи наградата, без това да се разгласява.

В онзи вторник сутрин, докато разбъркваше захарта и млякото в чашата за Лили, Лени осъзна още нещо. Здравето на леля му се влошаваше и през последните няколко дни тя почти не ставаше от леглото. Той разбираше, че ако се наложи да я приемат в болница и тя спомене пред някого за Стар, социалните работници навярно ще дойдат в апартамента да я потърсят.

Когато влезе в спалнята на леля си, тя веднага отвори очи.

— Не се чувствам добре, Лени — каза старицата, — но зная, че ако отида на лекар, ще ме накара да остана в болницата. Искам да видя как Стелина играе Благословената майка на тържеството, затова ще изчакам. Но когато все пак постъпя в болница, трябва да й позволиш да отиде при госпожа Нунес, докато се върна. Обещаваш ли ми?

Тържеството щеше да се състои на двайсет и първи декември — деня, за който беше определен големият му удар. Лени знаеше, че Лили едва ли ще е в състояние да отиде на представлението. Но ако издържеше дотогава, за него щеше да е чудесно. Щом свършеше работата, щеше да я накара да постъпи в болница и когато се избавеше от нея, двамата със Стар щяха да заминат, навярно в полунощ. „Тя е моята щастлива звезда — помисли си — и не трябва да я загубя.“

Той внимателно постави чашата на нощното шкафче до леглото.

— Аз ще се грижа за теб, лельо Лили — обеща. — Стелина няма да го понесе, ако не си там, поне за да я видиш в онази прекрасна рокля, която й уши. И съм съгласен, че когато постъпиш в болница, ще е най-добре да отиде при госпожа Нунес, докато се върнеш. Аз трябва да ходя на работа и не искам да седи сама вкъщи.

— Grazie, Лени, grazie — промълви леля му и го потупа по ръката.

Бялата туника и синият воал висяха на закачалка до шкафа. Когато Лени погледна към тях, от открехнатия прозорец нахлу лек ветрец и разлюля воала, който докосна поставения върху шкафа потир.

„Още едно предупреждение“ — помисли си. — В статията в „Глоуб“ специално се подчертаваше фактът, че преди седем години полицията е била при „Сейнт Клемънт“ заради кражбата. На друга страница на вестника се разказваше историята на потира и дори имаше негова снимка.

Лени с радост би се избавил от проклетата чаша, но знаеше, че не може да рискува. Ако изчезнеше, леля му щеше да се разтревожи и Стар щеше да разкаже на всичките си приятели.