Мери Кларк - През цялата нощ

— Я погледнете това — нареди Алвира, вдигнала един до друг двата листа. — Подписът на Беси на завещанието и после на това… как го нарекохте? На потвърдителната клауза. Виждате ли? Мастилото е различно. Но те трябва да са подписани по едно и също време, нали така?

Хенри Браун проучи двата подписа.

— Определено са с различно синьо мастило. Но може би вашата приятелка Беси е решила, че подписът й под завещанието, макар и съвсем законен, е с доста светло мастило, затова просто е сменила писалките. В това няма нищо незаконно. Свидетелите са се подписали със същата писалка — посочи гой.

— Единият от подписите на Беси е ясен, другият е по-нечетлив. Възможно е също да се е подписала на двата листа по различно време — каза Алвира.

— А, това вече не е законно.

— Решително съм съгласна с вас!

— Е, ако сте свършили, госпожо Миън… — започна Хенри.

Тя му се усмихна.

— Страхувам се, че не съм. Не мога да изразя колко съм ви благодарна, че ми отделихте от времето си, но зная, че бихте желали правосъдието да възтържествува.

Хенри любезно отговори на усмивката й, като си помисли: „Всеки, който е лишен от наследство, се жалва, че правосъдието не било възтържествувало.“

— Вижте, Хенри — започна жената. — Нали мога да ви наричам Хенри? А вие ме наричайте просто Алвира. — Без да дочака отговор, тя продължи: — Беси заявява, че това е последната й воля. Аз се обзалагам, че това завещание е фалшиво. А и откъде би могла да знае как да напише тази потвърдителна клауза? Кажете ми, моля.

— Ами, може да е помолила някого да я напише вместо нея или пък някой да й е дал образец — търпеливо отвърна той. — А сега, госпожо Миън, искам да кажа Алвира…

— Добре — прекъсна го тя. — Зная, че това не е доказателство, но тези подписи изглеждат различни и съм сигурна, че Беси не се е подписала на двете места по едно и също време. — Енергично започна да си събира вещите. — Добре, Хенри, благодаря ви — каза и припряно си тръгна.

Алвира отиде направо в агенцията за недвижими имоти на Джеймс и Айлийн Гордън. Имаше среща с тях, за да види поредния апартамент, този път на Сентръл Парк Уест и описан от Айлийн като „безценен“.

Докато се преструваше, че жилището я интересува и слушаше жената за пореден път да превъзнася прекрасната гледка — макар че апартаментът се намираше на втория етаж и от прозорците му нищо особено не се виждаше — Алвира успя да насочи разговора към подписването на завещанието.

— А, да, милата стара сладурана подписа и двата документа — каза Айлийн Кръглите й очи бяха широко отворени и тя се усмихна. — Сигурна съм. Но очевидно беше много уморена. Мисля, че тъкмо затова вторият подпис беше доста нечетлив. Даже да е сменила писалката, не съм забелязала. Истината е, че може просто да съм се оглеждала наоколо. Онази къща е почти в отлично състояние. Искам да кажа, че някои неща, например вратата на дневната, се нуждаят от ремонт, но това не е нищо. Каквито са цените в момента, спокойно бих могла да получа за нея три милиона.

„За пръв път мисля, че си права“ — каза си Алвира, когато, напълно обезсърчено, изключи микрофона в иглата на ревера си.

— Този Лени Сентино е по-хитър, отколкото изглежда — каза на шефа си Джо Трейси детектив Роберто Пагано, който работеше под прикритие. Беше сряда вечер и двамата се бяха срещнали на предварително уговореното място. — След онзи път в кръчмата не е изрекъл и думичка за доставките, които е правил за така наречената компютърна фирма, или за нещо друго, което да ни помогне да го пипнем. Струва ми се, че ако и тогава не беше изпил няколко бири, нямаше да каже нищо.

— Пък и всеки нормален адвокат би успял да отхвърли тези обвинения — загрижено рече Джо. — Затова стискам палци да не се откаже от акцията в понеделник вечер.

— Едва ли — заяви Пагано. — Ако инстинктът не ме лъже. Лени се готви да се чупи. Изглежда разбира, че в последно време в Горен Уестсайд става напечено за дилърите. Иска да направи удара в понеделник вечер и после се обзалагам, че ще замине.

— Възможно е, но се надявам не за там, закъдето той си мисли — каза Трейси. — Естествено, ако Лени свърши работата, ще ни падне в ръцете. Но ако се уплаши и вземе, че изчезне? — Това го подсети за нещо друго. — Последните няколко дни прибира дъщеря си от онзи детски център. Как така изведнъж е станал грижовен баща?

— Може би просто иска детето да го запомни с добро — сви рамене Пагано. — Не мога да си представя, че ще си вземе беля на главата със седемгодишно хлапе.