Мери Кларк - През цялата нощ

— Брайън носи медальона! — възкликна Майкъл. — Значи няма да му се случи нищо лошо. Бабо, кажи на мама, че медальонът ще спаси Брайън, както е спасил дядо.

— Въоръжен и опасен — повтори Катрин.

— Госпожо Дорнън — настоятелно каза Роудс, — ако пътува с кола, Сидънс сигурно слуша радио. Той е интелигентен. След като Бонарди вече е вън от опасност, Сидънс знае, че не го очаква смъртна присъда. Освен това е обещал на сестра си, че утре сутрин ще пусне Брайън.

Мислите й бяха толкова ясни.

— Но вие не му вярвате, нали?

Нямаше нужда да вижда изражението на лицето му, за да го разбере.

— Госпожо Дорнън, ако сме прави и Сидънс наистина се е насочил към канадската граница, той ще стигне там едва след три-четири часа. Макар че в някои райони снегът е спрял, пътните условия през цялата нощ ще са влошени. Не може да се движи бързо и няма представа, че знаем за Брайън. Ние не съобщихме това на медиите. За Сидънс синът ви ще е изключително ценен — поне докато стигне до границата. Но ние ще го открием преди това.

Звукът на телевизора все още бе намален. Катрин седеше с гръб към екрана. Тя видя, че изражението на детектив Роудс се променя и чу някакъв глас да съобщава:

— Прекъсваме предаването, за да ви информираме за последните новини. Според репортаж, току-що излъчен по УИМЕ, изчезналият днес следобед седемгодишен Брайън Дорнън е попаднал в ръцете на избягалия убиец Джими Сидънс, който казал на сестра си, че ако полицията се опита да го спре, ще пръсне черепа на детето. Очаквайте повече информация при следващите новини.

След като Айка си тръгна, Кали си направи чаша чай, зави се с одеяло, включи телевизора и натисна бутона за изключване на звука. „Така ще разбера, ако има нещо ново“ — помисли си тя. После включи радиото на станция, предаваща коледна музика, но намали звука.

„Чуй, ангелите пеят“.

„Спомням си как двамата с Франк пяхме тази песен, когато украсявахме елхата — помисли си. — Преди пет години.“ Единствената им Коледа заедно. Тъкмо бяха разбрали, че е бременна. Колко планове само крояха!

— Догодина ще имаме помощник за елхата — бе казал съпругът й.

— Ами, как не. Тримесечно бебе — страхотен помощник! — беше се засмяла тя.

Спомняше си как Франк я повдигна на ръце, за да може да закрепи звездата на върха.

Защо?

Защо всичко толкова внезапно бе свършило? Нямаше следваща година. Само седмица по-късно той беше блъснат от кола. А бе излязъл само до магазина, за да купи кутия мляко.

„Имахме толкова малко време“ — поклати глава Кали. Понякога се чудеше дали онези месеци не са били само сън. Струваха й се толкова отдавна.

„О, елате, вярващи, радостни и възхитени… Adeste fideles. 1 1 Елате вярващи (лат.). — Б.пр. “

„Нима беше вчера, когато толкова се радвах на живота?“ — зачуди се тя. Администраторката й бе казала:

— Кали, получавам чудесни доклади за теб. Предадоха ми, че имаш данни на родена медицинска сестра. Някога замисляла ли си се да постъпиш в сестринското училище? — И после започна да говори за стипендия и че щяла да се заеме с въпроса.

„Онова момченце — помисли си Кали. — О, Господи, не позволявай на Джими да го нарани! Трябваше веднага да позвъня на детектив Леви. Зная, че трябваше. Защо не го направих? — запита се тя и незабавно си отговори: — Защото не се страхувах само за момчето. Страхувах се и за самата себе си и това може да струва живота на Брайън.“

Изправи се и отиде да погледне Джиджи. Както обикновено тя беше измъкнала едното си краче изпод завивките. Правеше го всяка нощ, дори когато в стаята бе студено.

Кали зави дъщеря си, после погали крачето й и го покри с одеялото. Джиджи се размърда.

— Мами — сънено измърмори.

— Тук съм.

Младата жена се върна в дневната и разсеяно хвърли поглед към телевизора, после се втурна да усили звука. „Не! Не!“ — помисли си тя, докато слушаше как репортерът обяснява, че полицията имала информация за изчезналото момче. Вече било известно, че е отвлечено от избягалия убиец Джими Сидънс. „Ченгетата ще обвинят за изтеклата информация мен отчаяно си каза. — Ще решат, че съм се раздрънкала пред някого. Сигурна съм.“

Телефонът иззвъня. Кали вдигна слушалката и чу гласа на Морт Леви.

— Не съм аз — разплака се тя. — Не съм казвала на никого. Кълна се, кълна се, че не съм.

Равномерното повдигане и спускане на гърдите на Брайън показваше на Джими Сидънс, че малкият спи. „Чудесно — помисли си, — още по-добре за мен.“ Проблемът беше, че хлапето е умно. Достатъчно, за да разбира, че ако успее да скочи от колата в крайното дясно платно, няма опасност да го сгазят. Ако онзи кретен не се бе завъртял и не беше предизвикал катастрофата, всичко вече щеше да е свършило, каза си. Хлапето щеше да избяга и ченгетата щяха да са по петите му.