Мери Кларк - През цялата нощ

Хънтър разказваше как видяла портфейла на тротоара.

— Вдигнах го, без да се замислям. Реших, че е на онази жена, но не бях сигурна. Честно, не бях сигурна — възбудено повтори тя — и си помислих, че ако се опитам да й го върна, може да ме обвини, че съм взела нещо от него. Същото се беше случило веднъж с баба ми. И после вие пак щяхте ме пратите в затвора, и…

— Успокой се, Кали — каза Морт. — Какво се случи после?

— Когато се прибрах вкъщи…

Тя им разказа как заварила Джими в апартамента, облечен в дрехите на покойния й съпруг. После посочи към големия пакет под елхата.

— Вътре са униформата на пазача и палтото — каза. — Не успях да измисля друго място, където да ги скрия в случай, че се върнете.

„Това е — помисли си Морт. — Когато втория път оглеждахме апартамента, нещо в гардероба ми се стори различно. Липсвали са кашонът и якето на съпруга й.“

Кали още повече се развълнува, докато им разказваше как Джими отвел Брайън Дорнън и се заканил да го убие, ако забележи, че го преследват ченгета.

— Кали — попита Леви, — смяташ ли, че на Джими може да му се има доверие? Искам да кажа, дали наистина ще пусне Брайън?

— Искаше ми се да си мисля така — безжизнено отвърна тя. — Поне така си казвах, когато не ви се обадих незабавно. Но зная, че е отчаян. Джими ще направи всичко, за да не го пратят пак в затвора.

Фолни най-после се намеси в разговора:

— А защо ни се обади сега, Кали?

— Видях по телевизията майката на Брайън и осъзнах, че ако Джими беше отвел Джиджи, щях да ви умолявам да ми я върнете. — Тя сплете пръсти. Тялото й леко се олюляваше назад-напред в древната поза, изразяваща скръб. — Лицето на онова момченце, начинът, по който си сложи медальона на шията и после го стискаше, все едно, че можеше да го спаси… ако с него се случи нещо, аз ще съм виновна.

На вратата се позвъни. „Ако е Шор…“ — помисли си Фолни, докато скачаше да провери.

Оказа се Айка Банке. Когато влезе в апартамента, тя въпросително погледна към полицаите, после се втурна към Кали и я прегърна.

— Какво има, скъпа? Какво се е случило? Защо се налага да остана при Джиджи? Какво искат тези хора?

Младата жена потръпна.

Айка вдигна нагоре ръкава на приятелката си. Оставените от пръстите на Джими следи вече бяха лилави. Всички съмнения, че Хънтър може да е помогнала на брат си да избяга, окончателно напуснаха Бъд Фолни. Той приклекна пред нея.

— Няма да имаш каквито и да е проблеми, Кали. Обещавам ти. Вярвам ти, че си намерила портфейла. Вярвам ти, че не си знаела как да постъпиш. Но сега трябва да ни помогнеш. Имаш ли някаква представа къде може да е отишъл Джими?

Десет минути по-късно, когато напуснаха апартамента й, Морт Леви носеше големия, увит като коледен подарък кашон с униформата на пазача.

Шор се присъедини към тях и нетърпеливо заразпитва партньора си. Докато пътуваха към центъра, те се договориха да продължат издирването на Джими Сидънс на основата на предположението, че се опитва да пресече канадската граница.

— Трябва да си е намерил кола — отбеляза Фолни. — Няма начин да пътува заедно с детето с обществен транспорт.

Кали им бе казала, че от дванайсетгодишна възраст брат й можел да открадне какъвто и да е автомобил. Тя беше убедена, че пред блока й го е чакала кола.

— Предполагам, че Сидънс е искал колкото може по-бързо да напусне щата Ню Йорк — продължи Фолни. — Което означава, че пътува към границата през Ню Ингланд. Но това е само предположение. Може да е поел по скоростната магистрала към №87. Това е най-бързият път.

Приятелката на Сидънс навярно го очакваше в Канада. Всичко си идваше на мястото.

Освен това приеха абсолютната увереност на Кали, че брат й няма да се даде жив и че последният му акт на отмъщение ще е да убие заложника си.

Така че си имаха работа с опасен убиец, който бе взел за заложник дете. Вероятно се беше насочил на север в снежната виелица и навярно караше кола, която не можеха да опишат. Щеше да е все едно да търсят игла в копа сено. Сидънс беше прекалено умен, за да привлече вниманието, като превиши скоростта. На Бъдни вечер границата винаги бе задръстена от коли. Фолни продиктува съобщение, което трябваше да пратят до щатската полиция в Ню Ингланд и Ню Йорк.

— Заплашил е, че ще убие заложника си — подчерта той.

Тримата изчислиха, че ако беглецът е напуснал апартамента на Кали Хънтър малко след шест часа, в зависимост от пътните условия е изминал между триста и двайсет и четиристотин и осемдесет километра. Информацията, която пратиха на щатската полиция, включваше и последните думи на Кали: „Детето може би носи на верижка на шията си бронзов медальон на Сейнт Кристофър, голям приблизително колкото сребърен долар“.