Мери Кларк - През цялата нощ

Пит Круз проследи с поглед детективите, които напуснаха блока на Кали Хънтър двайсетина минути след като бяха влезли вътре. Репортерът забеляза, че Леви носи обемист пакет, Шор незабавно изскочи от микробуса и отиде при тях.

Този път Пит успя да види третия мъж и тихо подсвирна. Бъд Фолни, шефа на криминалния сектор и вероятния следващ началник на полицията. Нещо ставаше. Нещо важно.

Полицейският автомобил потегли с включена лампа. На следващото кръстовище започна да вие и сирената. Пит остана неподвижен за миг, замислен какво да прави. Ченгетата в микробуса можеха да го спрат, ако се опиташе да се срещне с Кали, но очевидно тук ставаше нещо сериозно и той бе решен да разбере какво.

Докато обикаляше в търсене на заден вход в сградата, видя от блока да излиза жената, която се грижеше за детето на Кали. Светкавично изскочи от колата и тръгна след нея. Настигна я, когато завиваше на ъгъла. Ченгетата в микробуса вече не можеха да ги видят.

— Аз съм детектив Круз — каза Пит. — Наредиха ми да ви придружа до дома ви. Как е Кали?

— О, бедното момиче — започна Айка. — Трябва да й повярвате. Мислела, е, че постъпва правилно, като не ви е телефонирала, за да ви съобщи, че брат й е отвлякъл онова момченце…

Въпреки че Брайън беше гладен, трудно преглъщаше хамбургера. Като че ли нещо бе заседнало в гърлото му. Знаеше, че причината за това е мъжът, който седеше зад волана. Отпи от колата и се опита да си представи как баща му ще набие Джими за това, че се е държал толкова зле с него.

Но след като се замисли за баща си, вече му бе трудно да си спомни за нещо друго, освен за всичките им планове за Бъдни вечер. Татко му имаше намерение рано да се прибере вкъщи и всички заедно щяха да украсят елхата. После щяха да вечерят и да обиколят квартала заедно с приятелите си, пеейки коледни песни.

Можеше да мисли само за това, защото не искаше нищо друго, освен да си е у дома заедно с мама и татко и да се веселят както винаги. Когато пристигнаха в Ню Йорк, защото баща му бе болен, майка му им каза, че големите им подаръци, онези, за които си мечтаеха, ще ги очакват у дома. Увери ги, че Дядо Коледа ще ги остави в шейната си, докато не се върнат вкъщи.

Тогава Майкъл му беше прошепнал: „Как ли не!“ Но Брайън вярваше в Дядо Коледа. Предишната година баща му им бе показал следите по покрива на гаража, където беше кацнала шейната и където бе стоял еленът. Според Майкъл майка му казала на баща му, че е добре, дето не си строшил врата, докато се плъзгал по заледения покрив, но Брайън не му обърна внимание, защото не му вярваше. Точно както не му обръщаше внимание, когато го наричаше „тъпчо“ — той знаеше, че не е глупав.

Разбираше, че нещата наистина не вървят на добре, щом ти се иска досадният ти брат да е при теб, а точно за това копнееше в момента.

Докато Брайън мъчително преглъщаше, пластмасовата кутия едва не изхвърча от ръката му. Мъжът рязко бе отбил в другото платно.

Джими Сидънс мислено изруга. Току-що беше минал покрай патрулна кола, спряла зад спортен автомобил. Това го накара да се изпоти, но не трябваше така да пресича платното. Започваше да става нервен.

Усетил враждебността, която излъчваше Джими, Брайън остави недоядения хамбургер и колата обратно в пакета и като се движеше бавно, така че мъжът да вижда какво прави, се наведе надолу и го остави на пода. Момчето се изправи, сви се на седалката и обгърна тялото си с ръце. После скришом спусна дясната си длан към медальона на Сейнт Кристофър, оставен на седалката до него.

Стисна го с облекчение и си представи силния светец, пренесъл младенеца през опасната река. Той бе закрилял дядо му, щеше да спаси баща му и… Момчето затвори очи… Не довърши желанието си, но можеше да се види на раменете на светеца.

Барбара Кавъноу чакаше Катрин и Майкъл пред студиото на канал 5.

— Справихте се добре — тихо каза тя. После забеляза изтощеното лице на дъщеря си и прибави: — Катрин, моля те, прибери се вкъщи. Полицията ще ти съобщи веднага щом получат някакво известие за Брайън. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще се строполиш на земята.

— Не мога, майко — отвърна тя. — Зная, че е глупаво да чакам на Пето Авеню. Брайън няма сам да се върне там, но докато имам сили, така поне ми се струва, че правя нещо, за да го открия. Напуснах апартамента ти заедно с двете ми момченца и когато се върна, те пак ще са с мен.

В разговора се намеси Лий Ан Уиник:

— Госпожо Дорнън, защо поне за момента не останете тук? В тази стая ще ви е удобно. Ще ви пратим топла супа, сандвич или каквото пожелаете. Но както сама казахте, няма смисъл просто така да чакате на Пето Авеню.