Мери Кларк - През цялата нощ

— А-ха.

— Добре. Гладен ли си?

— Да, господине.

Джими започваше да се отпуска. Пътуваха по шосе 4. Движението бе натоварено, но нямаше задръствания. Никой не търсеше открадната кола. Собственикът й сигурно вече седеше по пижама пред телевизора и за четирийсети път гледаше „Животът е прекрасен“. До сутринта, когато двамата с жена му надигнеха вой за откраднатата си тойота, Джими щеше да е в Канада при Пейдж. Божичко, колко я обичаше. През целия си живот не бе имал по-близък човек от нея.

Все още не му се искаше да спира. От друга страна, за да се подсигури, навярно вече трябваше да напълни резервоара. Нямаше представа до колко часа ще работят бензиностанциите на Бъдни вечер.

— Добре, след няколко минути ще спрем да налеем бензин, да идем до кенефа и ще си купим кола и чипс. По-късно ще се отбием в „Макдоналдс“ за хамбургери. Но не забравяй: когато спрем на бензиностанцията, само да се опиташ да привлечеш вниманието… — Извади пистолета от якето си и го насочи го към Брайън. — Бам — каза.

Момчето извърна очи. Бяха в средното платно на трилентовото шосе. Видя знак за отбивка, на който пишеше Форист Авеню. До тях се движеше полицейска кола, после зави към паркинга.

— Няма да приказвам с никого. Обещавам — успя да отвърне.

— Обещавам, татко — изръмжа Джими.

„Татко.“ Брайън неволно стисна медальона на Сейнт Кристофър. Щеше да го занесе на баща си и той щеше да оздравее. После баща му щеше да открие този тип, Джими, и да го набие за това, че се е държал толкова гадно със сина му. Брайън бе убеден в това. Докато опипваше с пръсти релефната фигура, носеща младенеца Исус, той изрече с ясен глас:

— Обещавам, татко.

Растящото напрежение в командния център на Полис Плаза №1 в Долен Манхатън, откъдето ръководеха преследването на Джими Сидънс, ясно се усещаше. Всички отлично разбираха, че за да избяга, той няма да се поколебае отново да убие. И знаеха, че е въоръжен.

„Въоръжен и опасен“ — така пишеше под неговата снимка на циркуляра, разпространен из целия град.

— Предишния път получихме две хиляди безполезни информации и проверихме и последната от тях. Единствената причина, поради която миналото лято изобщо успяхме да го тикнем зад решетките, бе, че беше достатъчно тъп да ограби бензиностанция в Мичиган, докато наблизо имало ченге — презрително изръмжа Джак Шор, наблюдавайки как група полицаи отговарят на непрекъснатите телефонни обаждания по горещата линия.

Леви разсеяно кимна.

— Нещо повече за гаджето на Сидънс? — попита той.

Преди час един от затворниците на Райкър Айлънд беше казал на пазача си, че предишния месец Сидънс се хвалел с гадже на име Пейдж, която по неговите думи била първокласна стриптийзьорка.

Опитваха се да я открият в Ню Йорк, но Шор предположи, че може да се е запознала със Сидънс в Мичиган, и се свърза с местните власти.

— Не, засега нищо. Навярно поредната задънена улица.

— Търсят те от Детройт, Джак — надвика врявата в помещението някакъв глас. Двамата детективи бързо се обърнаха. Шор светкавично отиде до бюрото си и вдигна слушалката.

— Тук е Стан Лоугън, Джак. Запознахме се миналата година, когато дойде да прибереш Сидънс. Може би имам нещо интересно за теб.

— Казвай.

— Изобщо не успяхме да разберем къде се е крил, преди да се опита да ограби бензиностанцията. Отговорът може да е в тази Пейдж. Имаме информация за Пейдж Ларонд, танцьорка на екзотични танци. Напуснала града преди два дни. Казала на приятелка, че не знае дали ще се върне и че очаквала да се срещне с гаджето си.

— Споменала ли е къде отива? — изсумтя Шор.

— Казала, че първо ще отиде в Калифорния, а после — в Мексико.

— Калифорния и Мексико! По дяволите, ако Сидънс се добере до Мексико, навярно изобщо няма да успеем да го намерим.

— Нашите хора проверяват железопътните и автобусните гари, а също и летищата, за да видим дали няма да открием следите й. Ще те държим в течение — обеща Лоугън, после прибави: — Ще ти пратим по факса и рекламните и плакати. Недей да ги показваш на децата си.

Шор ядосано остави слушалката.

— Ако Сидънс е успял да напусне Ню Йорк тази сутрин, вече може да е в Калифорния, дори в Мексико.

— Не е лесно в последния момент да си купиш самолетен билет за Бъдни вечер — предпазливо му напомни Леви.

— Слушай, някой е уредил да му дадат пистолет. Същият този някой може да му е приготвил дрехи, пари и билет. Сигурно е успял да го закара на летището във Филаделфия или Бостън, където никой не го търси. Аз лично предполагам, че се е срещнал с гаджето си и двамата са на път за границата, ако вече не са я пресекли. И продължавам да смятам, че сестрата на Сидънс също е замесена.