Мери Кларк - През цялата нощ

— Джими, те ще си помислят, че аз…

Той направи две крачки и застана до нея, опрял пистолета в главата й.

— Позвъни му.

— Адвокатът ти може да не си е вкъщи и да откаже да се срещне с теб.

— Няма. Познавам го. Той е кретен. Стреми се към слава. Телефонирай му.

Нямаше нужда да й го повтаря. В момента, в който Джил Уайнстийн отговори, Кали припряно каза:

— Вие не ме познавате. Аз съм Кали Хънтър. Току-що ми позвъни брат ми, Джими Сидънс. Иска да ви предам… — С треперещ глас тя повтори съобщението.

— Ще отида на срещата — отвърна адвокатът. — Радвам се, че е решил така, но ако онзи пазач умре, Джими ще бъде съден за убийство. За първото убийство го осъдиха на доживотен затвор без право на помилване, но сега… — Той замълча.

— Мисля, че му е ясно. — Кали видя жеста на брат си. — Трябва да затварям. Дочуване, господин Уайнстийн.

— Страхотна съучастничка си, сестричке — каза й Джими. Той погледна към Брайън. — Как се казваш, хлапе?

— Брайън — промълви момчето.

— Хайде, Брайън. Махаме се от тук.

— Остави го на мира, Джими. Моля те. Остави го тук при мен.

— Няма начин. Може да изтичаш при ченгетата, въпреки че здравата ще загазиш в момента, в който хлапето се раздрънка. В края на краищата ти все пак си откраднала портфейла на майка му. Не, хлапето идва с мен. Никой няма да обърне внимание на мъж с малко дете, нали така? Ще го пусна утре сутрин, щом стигна там, закъдето съм тръгнал. После им разправяйте каквото си искате за мен. Хлапето даже ще потвърди думите ти, нали, синко?

Брайън се притисна към Кали. Толкова се страхуваше от този човек, че трепереше. Дали щеше да го накара да тръгне с него?

— Остави го тук, Джими. Моля те. — Тя скри момчето зад себе си.

Джими Сидънс ядосано изкриви устни. Стисна ръката й грубо и я изви.

Тя извика, когато изпусна Брайън и се свлече на пода.

Кали опря отново пистолета си в главата й, Джими застана над нея. В погледа му нямаше и следа от някогашна привързаност.

— Ако не направиш каквото ти казвам, ще стане още по-лошо. Няма да ме хванат жив. Нито ти, нито който и да е друг ще ме прати в газовата камера. Освен това имам гадже, което ме чака. Така че просто си дръж устата затворена. Даже ще сключа сделка с теб. Ако не кажеш нищо, ще оставя момчето живо. Но ако ченгетата се опитат да тръгнат след мен, ще му пръсна черепа. Съвсем просто е. Разбра ли ме?

Той пъхна пистолета обратно под якето си, после грубо изправи Брайън на крака.

— Двамата с теб ще станем истински приятели, синко — каза Джими. — Истински приятели. — Той се ухили. — Весела Коледа, Кали.

Паркираният срещу блока на Кали необозначен микробус представляваше наблюдателен пост на детективите, които следяха дали няма да се появи Джими Сидънс. Бяха забелязали, че сестра му се прибира вкъщи малко по-късно от обичайното време.

Джак Шор, детективът, посетил Кали сутринта, свали слушалките от ушите си, мислено изруга и се обърна към партньора си.

— Какво мислиш, Морт? Не, чакай малко. Ще ти кажа аз какво мисля. Това е номер. Опитва се да спечели време, за да се отдалечи колкото може повече от Ню Йорк, докато ние го търсим в „Сейнт Патрик“.

Морт Леви, двайсет години по-млад от Шор и не толкова циничен, потърка брадичката си — сигурен признак, че е дълбоко замислен.

— Даже да е номер, струва ми се, че сестра му няма доброволно да му помогне. Няма нужда да си психолог, за да доловиш уплахата в гласа й.

— Слушай, Морт, ти беше на погребението на Бил Грасо. Трийсетгодишен, с четири малки деца и застрелян точно между очите от оня задник Сидънс. Ако Кали Хънтър беше дошла да ни каже, че е дала на онзи плъх брат си пари и ключовете от колата си, Грасо е щял да знае с какво си има работа, когато го е спрял за преминаване на червен светофар.

— Все още смятам, че Кали е повярвала на думите на Джими. Нали си спомняш, че се опитвал да избяга, защото участвал в гангстерска война и другата банда била по петите му. Едва ли е знаела, че е ранил продавач в магазин за алкохол. Дотогава не беше загазвал сериозно.

— Искаш да кажеш, че дотогава му се е разминавало — изсумтя Шор. — Жалко, че онзи съдия не я осъди за съучастничество в убийство, а само за подпомагане на беглец. Пуснаха я след петнайсет месеца. И тази вечер вдовицата на Бил Грасо подрежда елхата без него.

Лицето му почервеня от гняв.

— Ще пратя хора. Трябва да обградим катедралата, просто в случай, че оня боклук наистина има намерение да се предаде. Знаеш ли колко души ще присъстват на службата в полунощ? Опитай се да отгатнеш.