Дийн Кунц - Панаирът

Ейми се почувства омърсена, но също така усети тръпки на удоволствие, които преминаха по цялото й тяло.

Погледна се отново в огледалото с присвити очи, защото ярката флуоресцентна светлина я заслепяваше. Лицето й изглеждаше меко, сякаш се стопяваше върху костите й. Търсейки отново покварата, която всички виждаха у нея, тя се взря в очите си. През целия й живот, майка й бе повтаряла, че носи злото у себе си и трябва да го потиска на всяка цена. След като години наред бе слушала този рефрен, Ейми не се харесваше особено. Самоуважението й бе одялано до чуплива пръчица; майка й бе държала ножа за дялане. Ейми си помисли, че най-сетне ще успее да види злото, което майка й и Лиз виждаха у нея; беше странна сянка, гърчеща се като змия чернота дълбоко в очите й.

Не , отчаяно си помисли тя, изплашена от бързината, с която се топеше решителността й. Аз не съм такъв човек. Аз имам планове, амбиции, мечти. Искам да рисувам картини и да доставям щастие на хората.

Но съвсем живо си спомни вълнението, което премина по тялото й като електрически ток, когато езикът на Лиз докосна устните й.

Помисли си как ще бъде в леглото с Ричи и Бъз, с двамата едновременно, и внезапно разбра, че й е невъзможно да си се представи в подобна ситуация.

Застанала в ярко осветеното помещение, измъчвана от вонята на плесен, урина и умираща надежда, Ейми имаше чувството, че стои в преддверието на Ада.

Най-сетне тя приближи до вратата и я отвори.

Лиз чакаше отвън в нощта. Усмихна се на Ейми и протегна ръка.

Конрад изпрати Призрака да работи на барчето, което тази вечер бе по-претъпкано от Къщата на ужасите. Щом албиносът се отдалечи, Конрад затвори будката за билети и изпрати Елтън да помага при влакчето, което образуваше третият лъч от триъгълната панаирна империя на Стрейкър.

Елтън го изгледа учудено. Къщата на ужасите бе твърде посещавана, за да бъде затворена толкова рано. Но за разлика от Призрака, Елтън никога не задаваше въпроси. Той просто правеше това, което му наредяха.

Когато последните посетители, които бяха в Къщата на ужасите, се появиха през големите люлеещи се врати и слязоха от вагончетата, Конрад изключи захранването по релсите. Ала не угаси светлините и не спря музиката; всъщност дори усили докрай звука и гласа на смеещия се клоун.

Гънтър го наблюдаваше озадачено. Но когато ситуацията му беше обяснена, той разбра веднага и влезе в Къщата на ужасите да чака.

Конрад зае позиция при затворената будка за билети. Отпращаше посетителите, когато го питаха дали може да си купят билети. За останалата част от вечерта Къщата на ужасите щеше да бъде отворена само за четирима специални гости.

След като ядоха сметанови сладоледи с шоколадова глазура и ядки, Лиз, Ейми, Ричи и Бъз отидоха при Къщата на ужасите.

Приканващият посетителите мъж с пронизващите сини очи, който по-рано стоеше на платформата, вече не досаждаше на преминаващите хора. Беше застанал до будката за билети, която изглеждаше затворена.

— О, не — разочаровано извика Лиз. — Господине, няма да затваряте още, нали?

— Не — отвърна мъжът. — Просто имахме незначителна механична повреда.

— Кога ще бъде отстранена?

— Вече е отстранена. Но трябва да изчакам шефа да се върне, преди да започна да пускам посетители.

— Колко време ще отнеме това? — попита Ричи.

Панаирджията сви рамене.

— Трудно е да се каже. Шефът обича, да кажем, да си пийва. Ако си е пийнал повечко, докато сме поправяли двигателите, може изобщо да не се върне.

— Ах, дявол да го вземе! — ядоса се Лиз. — Запазихме си го за последно, защото ми е любимото забавление.

Мъжът погледна Ейми и тя никак не хареса това, което видя в очите му. Погледът му беше настойчив, заплашителен, жаден.

Трябваше да си сложа сутиен, помисли си Ейми. Не биваше да се опитвам да бъда като Лиз. Не трябваше да излизам по къси панталони и тънка фланелка, а и без сутиен. Така все едно се предлагам. Нищо чудно, че така се е втренчил в мен.

— Вижте какво — обади се панаирджията, обгръщайки ги с очите си с цвят на газов пламък. — Не ми изглеждате като обикновени посетители. Струва ми се, че наистина сте от тези, дето врят и кипят в това. Замесени сте от нашето тесто.

— Можете да се обзаложите, че е така — рече Лиз.

— Но въпреки това ще ви взема парите.

Ричи и Бъз бръкнаха в джобовете си за пари.

Панаирджията пак погледна Ейми. Същата жажда.

Ейми кръстоса ръце пред гърдите си, за да не може той да види зърната й през бледозелената памучна фланелка.