Дийн Кунц - Панаирът

Двете момичета се изправиха.

— Какви са тия неясни предупреждения? — обади се Лиз. — Трябваше да ни гадаете безплатно. Дори не ни казахте как ще станем богати и известни.

От другата страна на масата Мадам Зина се втренчи в тях. Очите й бяха разширени от ужас.

— Слушайте, аз не съм гадателка. Нямам никакви способности на медиум. Просто мамя посетителите. Никога не съм виждала в бъдещето. Никога не съм виждала нищо в това кристално кълбо, освен светлината от крушката в дървената основа. Но тази вечер… само преди минути… Господи, наистина видях нещо. Не го разбирам. Не искам да го разбера. Господи, Боже мой, кой би искал да вижда в бъдещето? Това би, било проклятие, а не дарба. Но аз видях. Трябва да напуснете панаира веднага, на часа! Не спирайте никъде. Не се обръщайте назад.

Четиримата се взряха в нея, смаяни от реакцията й.

Мадам Зина се олюля, краката й се подкосиха и тя отново се стовари на стола.

— Вървете, дявол да го вземе! Махайте се оттук, преди да е станало твърде късно! Бягайте, проклети глупаци! Бързо!

Отвън на централната алея, облени в разноцветни светлини сред тълпата и звуците на калиопа, четиримата се гледаха един друг и чакаха някой да каже нещо.

Ричи заговори пръв:

— Какво беше всичко това?

— Тя е луда — отвърна Бъз.

— Не мисля така — обади се Ейми.

— Пълна откачалка — настоя Бъз.

— Ей, не разбирате ли какво стана? — попита Лиз. Засмя се щастливо и запляска с ръце.

— Ако имаш някакво обяснение, кажи го — подхвърли Ейми, все още смразена от изражението, появило се на лицето на Мадам Зина, когато бе надникнала в кристалното кълбо.

— Това е заговор — рече Лиз. — Охраната на панаира ни е забелязала, че пушим трева. Не искат подобни неща да се случват на тяхна територия, но също така не искат да повикат ченгетата. Панаирджиите избягват да се разправят с ченгета. Затова уреждат албиносът да ни даде безплатни билети за гадателката и тя да се опита да ни уплаши.

— Точно така! — възкликна Бъз. — Проклет да съм! Така е.

— Не зная — намеси се Ричи. — Не ми се вижда много смислено. Защо просто не са казали на горилите си да ни изхвърлят?

— Защото сме твърде много, глупчо — отбеляза Лиз. — Ще им трябват поне трима бабаити. Не искат да вдигат такъв голям скандал.

— Възможно ли е да беше искрена? — попита Ейми.

— Мадам Зина ли? — обади се Лиз. — Искаш да кажеш, че вярваш как е видяла нещо в кристалното си кълбо? Глупости!

Поговориха още малко и накрая приеха теорията на Лиз. С всяка минута им изглеждаше все по-смислена.

Но Ейми се запита дали изобщо щеше да им се стори правдоподобна, ако не бяха толкова дрогирани. Спомни си за Марко Магьосника; жената в ковчега с лицето на Лиз; порязването на пръста на Бъз на буркана с чудовището. Имаше твърде много неща, които да се обмислят; и все страховити. И макар обяснението на Лиз да беше доста нескопосано, бе също тъй доста удобно и просто, и Ейми с радост го прие.

— Пишка ми се — рече Лиз. — После искам сладолед и пътешествие из Къщата на ужасите. След това можем да се прибираме вкъщи. — Тя погъделичка Ричи под брадичката. — Когато се приберем вкъщи, ще ти покажа препускане, много по-вълнуващо от всичко тук. — Тя се обърна към Ейми: — Ела с мен до тоалетната.

— Не ми се налага — отказа момичето.

Лиз я хвана за ръката.

— Хайде. Ще ми правиш компания. Пък и трябва да поговорим, малката.

— Ще се срещнем при сладоледа ей там — посочи Ричи павилиончето до въртележката.

— Връщаме се след минутка — увери го Лиз и повлече Ейми през тълпата към края на централната алея.

Конрад стоеше в сенките зад шатрата на Зина, когато четиримата младежи излязоха и спряха в петното от проблясваща червена и жълта светлина, хвърляна от близката въртележка със синджирени люлки. Той чу русото момиче да казва, че иска да отиде до тоалетната, да яде сладолед и да мине през Къщата на ужасите. Веднага щом групичката се раздели и всички се отдалечиха, Конрад се шмугна в шатрата на Зина. Щом влезе, той дръпна платното, закриващо напълно входа; от външната му страна бяха написани шест думи:

Зина седеше на стола си. Дори на трепкащата светлина на свещите, Конрад забеляза, че е мъртвешки пребледняла.

— Е, какво стана? — попита той.

— Отново задънена улица — припряно отвърна Зина.

— Тази прилича на Елън повече от всички останали, които съм ти изпращал.

— Просто съвпадение.