Дийн Кунц - Панаирът

Всичко беше заради наркотиците. Не можеше да се довери на преценката си заради наркотиците. Никаква трева повече. Никога!

— Не обвинявам майка му, че го е убила — рече Лиз, взирайки се в съществото в буркана.

— Това е само гумена кукла — настоя Ричи.

— Ще го огледам по-отблизо — обади се Бъз и се промуши под опънатото въже.

— Бъз, недей! — извика Ейми.

Бъз приближи до платформата, където бе поставен бурканът и се наведе към него. Протегна ръка и докосна стъклото, бавно плъзна пръсти надолу точно пред лицето на чудовището. Изведнъж подскочи и рязко отдръпна ръка.

— Мръсно животно!

— Какво има? — попита Ричи.

— Бъз, върни се тук, моля те — извика Ейми.

Бъз приближи към тях и вдигна ръка. На един от пръстите му имаше кръв.

— Какво стана? — попита Лиз.

— Трябва да е имало остър ръб на стъклото — изрече уплашено Бъз.

— По-добре да отидеш до кабинета за първа помощ — намеси се Ейми. — Раната може да се инфектира.

— Няма нужда — възрази Бъз, решен да не допуска никаква пукнатина в образа си на мъжага. — Това е само драскотина. И все пак е странно, не видях никакви остри ръбове.

— Може би не си се порязал на стъклото — обади се Ричи. — Може би онова нещо вътре те е ухапало.

— То е мъртво.

— Тялото му е мъртво — настоя Ричи, — но може би духът му е все още жив.

— Преди малко ни обясняваше, че проклетото нещо било само гумена кукла — рече Ейми.

— Явно съм сгрешил — каза Ричи.

— И как ще обясниш ухапването през буркана? — саркастично подхвърли Бъз.

— Ухапване, предизвикано на психическа основа — заяви Ричи. — Ухапване от призрак.

— Не ме карай да настръхвам — тупна го Лиз по рамото.

— Ухапване от призрак? — попита Бъз. — Това е глупаво.

Нещото в буркана ги наблюдаваше със замъглените си, изумрудени, кръгли очи.

Името Елън сякаш се открои по-ярко от останалите думи върху надписа.

Съвпадение, каза си Ейми.

Трябва да беше съвпадение. Защото ако не беше, ако това нещо наистина е било дете на мама, ако съм доведена на панаира от някаква свръхестествена сила, тогава всички останали предзнаменования може също да са верни. Лиз може наистина да умре тук. А това е немислимо, неприемливо. Значи беше съвпадение.

Елън…

Съвпадение, по дяволите!

Ейми изпита облекчение, когато напуснаха шоуто „Прищевки на природата“.

Возиха се отново на влакчето с лупингите, после на въртележката и изведнъж усетиха, че умират от глад. Това бе глад, причинен от наркотиците, неутолим апетит, познат на всички пристрастени пушачи на марихуана. Хапнаха хотдог, сладолед, ябълков сладкиш.

Най-сетне се озоваха пред Къщата на ужасите.

Едър мъж, облечен като Франкенщайн, подскачаше на ниска платформа и заплашваше хората, които се качваха във вагончетата-гондоли, за да влязат в Къщата на ужасите. Зъбеше се и размахваше ръце в нескопосана имитация на Борис Карлоф.

— Той е пълен бездарник — отбеляза Ричи.

Четиримата продължиха към платформата, откъдето висок, елегантен мъж приканваше минаващата тълпа. Той насочи поглед към тях, имаше най-невероятните сини очи, които Ейми бе виждала някога. След няколко секунди тя осъзна, че гигантското клоунско лице върху постройката има чертите на мъжа.

— Ужас-всяващо! Ужас-всяващо! — викаше той. — Таласъми, призраци и вампири! Паяци, по-големи от човек! Чудовища от други светове и от най-мрачните дълбини на този свят! Дали всички създания, които дебнат в Къщата на ужасите са само бездиханни кукли… или някое от тях е истинско? Уверете се сами! Разберете истината на свой риск! Можете ли да издържите изпитанието, напрежението, страха? Имате ли смелост? Дами, дали кавалерите ви са достатъчно силни, че да успокоят страха ви… или вие ще трябва да ги успокоявате? Ужас-всяващо!

— Обичам да минавам през Къщата на ужасите, когато се нося като хвърчило — обади се Лиз. — Когато си истински, напълно дрогиран, наистина е върховно всички тези гумени чудовища да скачат върху ти.

— Хайде, да вървим — предложи Ричи.

— Не, не — възрази Лиз, — трябва да го запазим за по-късно, когато наистина ще литнем.

— И сега летя прекалено нависоко — обади се Ейми.

— Аз също — отбеляза Бъз.

— О, ще стане още по-хубаво — рече Лиз. — Това е нищо.

— Ако се дрогирам още малко, ще трябва да ме затворят — обади се Ричи.

— Нека бъде килия за двама — рече Бъз.

— Точно това е идеята — развълнувано каза Лиз. — Трябва да сте наистина дрогирани, за да оцените както трябва Къщата на ужасите.