Дийн Кунц - Панаирът

Обаче се чувстваше толкова замаяна и свободна, че не й се искаше да мисли — не бе в състояние да мисли — за подобни сложни проблеми. Искаше да се рее из въздуха, да се наслаждава на светлините, звуците и постоянното движение.

След виенското колело четиримата се качиха на блъскащите се колички и безмилостно се заудряха един в друг. От оголената електрическа мрежа над главите им хвърчаха и се сипеха искри. Въздухът миришеше на озон. Всеки шумен разтърсващ удар караше Ейми да тръпне от чувствено удоволствие.

От едната страна на блъскащите се колички въртележката се превърна в неясно петно от ярки светлини. От другата страна синджирените люлки заприличаха на въздушен вихър, на застинало на едно място торнадо. Звуците на калиопата се сляха с рева на тълпата и ехтящите удари на сблъскалите се колички.

Ейми се влюби в панаира. Докато преследваше количката на Бъз, блъскаше я и се завърташе от удара, тя си мислеше, че панаирът с разноцветните си светлини и бълнуващи атракции може би прилича малко на Лас Вегас и се запита дали би се забавлявала, ако отиде в Невада с Лиз.

От блъскащите се колички четиримата се отправиха към шоуто „Прищевки на природата“ и Ейми се почувства още по-замаяна от това, което видя: мъж с три очи, чиято кожа приличаше на люспите на алигатор; най-дебелата жена в света, седнала на гигантско канапе, изчезнало почти напълно под туловището й, напомнящо огромна буца, чертите на лицето й се губеха в тлъстина като бухнало тесто; мъж с втори чифт ръце, израснали от стомаха му; и мъж с два носа и уста без устни.

Лиз, Бъз и Ричи заявиха, че „Прищевки на природата“ е най-хубавото шоу на панаира. Сочеха изложените на показ създания и се смееха, сякаш хората, на които се подиграваха не можеха нито да ги видят, нито да ги чуят. На Ейми никак не й бе до смях, макар все още да бе под въздействието на тревата. Тя си спомни проклятието на Джери Галоуей и увереността на майка й, че бебето ще бъде уродливо; а гледки като тези в „Прищевки на природата“ улучваха твърде близо до болното място, за да я забавляват. Ейми се почувства неудобно както заради себе си, така и заради жалките уроди, които трябваше да се излагат на показ, за да си изкарват прехраната. Искаше й се да може да им помогне по някакъв начин, но си даваше сметка, че не би могла, тъй че слушаше насмешливите забележки на приятелите си и се опитваше да ги накара да разглеждат по-бързо.

Колкото и странно да беше, най-страховитият експонат в „Прищевки на природата“ беше бебето в огромния буркан. Всички други уродливи човешки създания бяха с такива размери, че можеха да се превърнат в потенциална заплаха, но мъртвото безобидно същество в буркана, неспособно да застраши никого, й действаше най-обезпокоително от всички. Огромните избледнели зелени очи се взираха невиждащо през стъкления му затвор; изкривените му разширени ноздри сякаш душеха Ейми, Лиз, Бъз и Ричи; черните му устни бяха разтворени и се виждаше бледият му петнист език; изглеждаше сякаш им се зъбеше — не на някой друг, а точно на тях и щеше да си затвори устата, щом се отдалечаха.

— Отвратително — промълви Лиз. — Господи!

— Не е истинско — обади се Ричи. — Никога не е било живо. Прекалено уродливо е. Никоя нормална жена не би могло да роди такова същество.

— Може да не е било родено от жена — рече Лиз.

— Тук пише, че е родено през 1955 година от нормални родители — отбеляза Бъз.

Четиримата се втренчиха в надписа на стената зад буркана и Лиз подхвърли:

— Виж, Ейми, майка му се е казвала Елън. Може да ти е брат!

Всички се разсмяха… С изключение на Ейми. Тя се втренчи в надписа, в четирите огромни букви, които съставяха името на майка й, и усети да я пронизва ново предчувствие. Завладя я усещането, че присъствието й на панаира не е случайност, а предопределеност. Обзе я обезпокоителното и неприятно чувство, че е било неизбежно след седемнайсет години живот да се озове именно тук точно през тази нощ. Била е водена, непрестанно манипулирана; ако се протегнеше над главата си, щеше да усети конците, които я свързваха с кукловода.

Възможно ли бе съществото в буркана наистина да е дете на мама? Това ли беше причината за настояването й Ейми незабавно да направи аборт?

Не! Това е лудост. Абсурд, помисли си отчаяно Ейми.

Не й се нравеше мисълта, че животът й е бил направляван точно към тази мъничка точица върху неизбродната земна повърхност, точно към тази минута от трилионите минути, които съставляваха протяжността и безкрайността на времето. Този извод я накара да се почувства безпомощна, понесена от течението.