Дийн Кунц - Панаирът

— Не би трябвало да носи тези ръкавици, когато мастурбира — прошепна Лиз.

И четиримата се разсмяха.

— Вулгарна си — обади се Ричи.

— Той изглежда достатъчно вулгарен, за да го направи — прошепна Бъз.

Марко нервно ги погледна, неспособен да чуе какво си казват. Усмихна им се и свали цилиндъра си в жалък опит да ги накара да замълчат.

— Каквото и да правите — рече Лиз на останалите, — само не се здрависвайте с него.

Четиримата отново се разсмяха.

Няколко от другите зрители погледнаха Ейми, някои просто от любопитство, други с неодобрение, но тя не се интересуваше какво си мислят. Забавляваше се така добре.

Марко реши да не им обръща внимание и взе колода карти, оставени на малката масичка в центъра на сцената. Той размеси картите и ги загърна в копринена кърпичка, така че да се подава само едното крайче на колодата. Постави вързопчето в чиста стъклена чаша. Изпълняваше всяко движение с театрален замах. Когато отстъпи назад и посочи чашата, картите започнаха да се вдигат една по една от обвитата в коприна колода: първо асо каро… после асо спатия… асо купа… и накрая, по погрешка вале каро. Марко изглеждаше смутен, бързо остави настрани колодата карти и премина към следващия фокус.

— Всичките му номера вонят — обади се Бъз.

— Сигурно усещаш миризмата на ръкавиците му — рече Лиз.

— Ричи, сигурен ли си, че това не е чичо ти Арнолд? — попита Ейми.

Марко наду голям балон и го завърза. Когато го докосна със запалена цигара, сферата се спука шумно и в центъра на експлозията се появи гълъб. Илюзията беше по-добра от фокуса с картите, но Ейми успя да види за един кратък миг как птицата изскочи изпод смокинга на фокусника.

Марко изпълни още няколко фокуса, възнаградени от публиката с откъслечни ръкопляскания.

— Готови ли сте да изчезваме? — попита Лиз.

— Не още — отвърна Ричи.

— Толкова е тъпо и отегчително — оплака се Лиз.

— Искам да видя финала — настоя Ричи. — Гилотината.

— Каква гилотина? — попита Бъз.

— Тази от плаката отвън — отвърна Ричи; — Отрязва главата на някаква жена.

— Това е единственият начин да й завърти главата — изкикоти се Лиз.

Марко заговори за първи път. Гласът му бе изненадващо плътен и заповеден.

— А сега, за тези, които са поклонници на странното, страховитото, ужасното, гротескното… Ще завърша моето представление с номера, който аз с обич наричам „Пронизването“.

— Ами гилотината? — обърна се Ричи към Бъз.

— Не ставай глупак — рече Лиз. — Това е само примамка.

Марко докара голям изправен сандък в центъра на сцената. Приличаше досущ на ковчег, само дето беше с трийсетина сантиметра по-къс.

— Чувам да мърморите там — рече Марко. — Чувам да казвате… гилотината… гилотината. За беда, този уред принадлежеше на моя предшественик. И двамата бяха задържани в полицията заради нещастен случай. Последната дама, която му асистираше, загуби главата си и се получи много неприятна сцена.

Публиката нервно се изсмя.

— Що за просташки глупости? — обади се Лиз. — Господи…

Напротив, на Ейми й се струваше, че Марко е претърпял зловеща метаморфоза. Вече не изглеждаше опърпан и глупав, както когато за първи път се качи на платформата. Тежкият му грим вече не изглеждаше комичен; секунда след секунда той изглеждаше все по-демоничен и в очите му се появи нов, страховит и зъл блясък. Притеснената му усмивка премина в страховито озъбване. Когато очите му срещнаха очите на Ейми, тя се почувства така, сякаш се взира през два прозореца, които й предлагат изглед към Ада. Усети да я сковава студ.

Не ставай смешна, каза си Ейми и потрепери. Марко Магьосника не се е преобразил. Само представата ми за него се промени. Имам леки халюцинации. Нося се… Летя… Заради проклетата марихуана е. Проклетите наркотици. Какво ли е добавила Лиз към тревата?

Марко вдигна шейсетсантиметрово заострено колче.

— Дами и господа, обещавам, че тази илюзия ще ви достави по-голямо удоволствие, отколкото гилотината. Това наистина е нещо много, много повече. — Той се ухили и в зъбатата му усмивка имаше нещо тъмно и гадно. — Трябва ми доброволец от публиката. Млада жена. — Изпълнените му със злоба очи обходиха лицата под него. Той вдигна ръка и посочи злокобно една след друга всички жени. За един смразяващ сърцето момент той сякаш се спря на Ейми; сетне премести ръката си и спря дори по-дълго на Лиз; но най-сетне избра привлекателна червенокоса жена.

— О, не! — възпротиви се червенокосата. — Не мога. Не и аз.