Дийн Кунц - Панаирът

— Стига, момчета — обади се внезапно Лиз. — Запазете всичко това за по-късно. За нищо на света няма да легна тук посред бял ден и да се валям в прахта.

— Прахта е най-хубавото легло — подхвърли Ричи.

— Да — съгласи се Бъз. — Да го направим в прахта.

— Би било съвсем естествено, близо до природата — отбеляза Ричи.

— Да — повтори Бъз.

— Всички животни го правят в прахта — продължи Ричи.

— Да — рече Бъз. — Хайде да бъдем спонтанни, да се поотпуснем и да бъдем наистина съвсем естествени.

— Я се стегнете — намеси се Лиз. — Има още толкова неща, които трябва да разгледаме. Хайде. Да вървим.

Ейми пооправи фланелката си, а Бъз й подари още една влажна целувка.

Щом се върнаха отново на панаира, на Ейми й се стори, че всичко се върти още по-бързо отпреди. А и всички цветове сякаш бяха станали по-ярки. Десетките различни музикални източници свиреха по-силно от преди десет минути и всяка песен притежаваше своя изтънчена мелодия, която Ейми не бе доловила досега.

Аз не се владея напълно, помисли си обезпокоено и замаяно Ейми. Все още не съм загубила контрол, но има такива изгледи. Трябва да бъда внимателна. Разумна. Внимавай с този наркотик. Тази проклета трева, в която Лиз е добави подправка. Ако не съм предпазлива, ще се озова в спалнята в къщата на Лиз с Бъз върху мен, без значение дали го искам, или не. А аз не го искам. Не искам да бъда такава, каквато казват мама и Лиз, че съм. Не искам. Така ли е.

Четиримата отново се качиха на влакчето с лупингите.

Ейми се притисна към Бъз.

След като прекара понеделник сутринта и част от следобеда на панаирната поляна, наблюдавайки как панаирджиите монтират оборудването си, Джоуи нямаше намерение да се върне там преди събота вечерта, когато щеше да избяга завинаги. Но в понеделник вечерта промени решението си.

Всъщност майка му стана причина да го промени.

Джоуи седеше в дневната, гледаше телевизия и пиеше пепси-кола, когато неволно преобърна чашата си. Газираната течност се разля по стола и по килима. Джоуи донесе кутия със салфетки от кухнята и почисти колкото можа. Беше сигурен, че няма да останат петна нито върху килима, нито върху тапицерията на стола.

Въпреки че нанесените щети не бяха сериозни, мама беше бясна, когато влезе и го видя да държи подгизналите от пепси-кола салфетки. Макар да беше едва седем и половина, тя вече бе почти пияна. Сграбчи го и го разтърси, каза му, че се държи като малко животно и го изпрати да си легне два часа по-рано.

Джоуи се почувства много нещастен. Не можеше да потърси състрадание дори от Ейми, защото тя бе излязла някъде, на нова среща с Бъз. Джоуи нямаше представа къде са отишли, но дори да знаеше, не можеше да хукне след нея, хленчейки как мама го е разтърсила и изплашила.

Джоуи се хвърли на леглото си, плака неутешимо, ядосан от неправдата… Сетне изведнъж си спомни за двата розови пропуска, които му даде панаирджията днес. Два пропуска. Можеше да използва единия, за да отиде на панаира в събота вечерта, когато щеше да се опита да се присъедини към панаирджиите, като им каже, че е сираче и няма къде другаде да отиде. Но другият пропуск оставаше. И ако не го използваше до събота, щеше да го пропилее.

Той седна на крайчеца на леглото, помисли няколко минути и реши, че може да се измъкне тайно, да отиде на панаира, да се забавлява до насита и да се промъкне обратно в къщата, без майка му да разбере, че го е нямало. Джоуи стана и дръпна плътно завесите, така че в стаята да не проникват бледите лъчи на залязващото слънце. Извади одеяло и възглавница от гардероба и с тяхна помощ направи чучело под завивките. Запали мъждивата нощна лампа, отстъпи от леглото и критично огледа творението си. Под завесите все пак се процеждаше светлина, но чучелото щеше да издържи проверката на майка му. Обикновено тя не идваше в стаята му преди единайсет и ако чакаше толкова тази вечер, докато добре се стъмни, когато стаята ще бъде осветена само от нощната лампа, номерът със сигурност щеше да свърши работа; чучелото щеше да я заблуди.

Най-трудно беше да се измъкне от къщи, без да привлече вниманието й. Той взе няколко банкноти от касичката си и ги пъхна в джоба на джинсите си. Сложи в джоба си и единия от панаирните пропуски, а другия скри под буркана на бюрото. Предпазливо открехна вратата на стаята си, огледа коридора, прокрадна се на пръсти и затвори вратата. Промъкна се до стъпалата и започна дългото, изпълнено с напрежение пътешествие към долния етаж.